България е в момент, в който езикът на Европейската комисия вече не е език на партньорство, а на дисциплина. Писмата, които пристигат от Брюксел, не са обмен на мнения, а актове за установяване на нарушения. Документите, които трябваше да бъдат отчет за възстановяване, днес звучат като списък на провали – десетки директиви, забавени с месеци, процедури за нарушение, висящи от години, и законопроекти, които са били „в процес на съгласуване“ по-дълго, отколкото трае един парламентарен мандат.

Планът за възстановяване и устойчивост, рекламиран като двигател на модернизацията, днес е най-точният индикатор за управленска парализа. На всяка европейска директива, която трябва да бъде въведена, властта отговаря с „междуведомствена работна група“ – без срок, без отговорност, без резултат. Брюксел вече не пита кога ще действаме, а кога ще си платим.

Правосъдието – осъдено на бездействие

Министерството на правосъдието се оказа най-уязвимата брънка в европейската правна верига. В последните две години Европейската комисия е открила няколко паралелни процедури за нарушение срещу България – за неправилно транспониране на Директива 2013/48 относно правото на достъп до адвокат, както и за неизпълнение на Директива 2012/13 относно информирането на заподозрени и обвиняеми лица. Тези директиви не са абстрактни документи – те гарантират основни права, които предпазват гражданите от произвол на държавата. Когато България не ги спазва, тя не нарушава просто европейското право, а собствената си Конституция и човешко достойнство.

Решенията на Европейската комисия за сезиране на Съда на ЕС са пряко следствие от бездействието на правителството. Държава, която не прилага елементарните стандарти за правосъдие, не може да очаква доверие от европейските си партньори. Зад всяко „в процес на подготовка“ стои човешка цена – обвиняеми без защита, дела без прозрачност, граждани без справедливост. Европа не наказва за бюрократични забавяния, а за посегателства срещу принципите, на които се гради Съюзът.

Транспортът – пътят към финансовата пропаст

Секторът на транспорта е най-финансово уязвимият. По Директива (ЕС) 2020/1057, част от пакета за мобилност, Европейската комисия вече е поискала санкции срещу България – 1380 евро на ден и еднократна глоба от 481 000 евро.
Това е първият случай, в който ЕК не просто предупреждава, а предварително изчислява наказанието. За Брюксел това е сигнал, че държавата не може или не иска да изпълнява задълженията си. За София това е срам – защото означава, че българската администрация не е в състояние дори да копира навреме европейски текст.

На фона на тези данни изречения като „законопроектът е внесен“ или „съгласуван е в работна група“ звучат цинично. Една директива, която трябваше да осигури по-справедливи условия за международните шофьори, се превърна в символ на институционалното безразличие. България не бави европейската реформа – тя я блокира.

МВР и финансите – хронична липса на темпо и воля

Министерството на вътрешните работи стои пред Съда на ЕС по Регламент (ЕС) 2021/784, който изисква премахване на терористично онлайн съдържание. От март 2024 г. до юни 2025 г. процедурата е стигнала до решението за сезиране, а България все още няма приет закон. Това не е административно недоразумение, а системен провал на сигурността. Когато държавата не може да защити дигиталното си пространство, тя става уязвима не само юридически, но и технологично.

Финансовото министерство пък стои на прага на нови наказания – по директивите за ДДС и финансовите пазари. И в двата случая Комисията е изпратила мотивирани становища – последното предупреждение преди дело.
Документите отчитат „липса на напредък“. Но зад тази фраза се крие безотговорна самоувереност: институция, която не усеща опасността от санкции, е изгубила усещането за държавност.

Земеделието – девет години без отговор

Процедурата срещу България за нарушения по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи тече от 2016 г. – почти цяло десетилетие. През 2024 г. Съдът на ЕС вече постанови решение по дело C-562/22, че българските ограничения за чуждестранни купувачи на земя противоречат на чл. 63 от ДФЕС.
Оттогава насам – тишина. Министерството обещава „нов закон“, но този закон все още е в „обществено обсъждане“. Това не забавяне, а отказ от политическа воля да се признае грешка. България е осъдена, но не изпълнява решението. Европа изисква промяна в закона, а властта предлага допълнителни консултации. Това е не просто некомпетентност – това е преднамерен саботаж на интеграцията.

Европа вече не вярва на нашите обещания

В докладите на Комисията фрази като „в процес на съгласуване“ и „предстои обществено обсъждане“ са се превърнали в дипломатически синоним на „застой“. Европа разбира езика на българската администрация – и не ѝ вярва.
Показателно е, че в последните две години броят на официалните уведомителни писма и мотивирани становища срещу България се е удвоил. Това не е цикличен натиск, а диагноза. Когато в рамките на един План за възстановяване държавата произвежда повече дела, отколкото реформи, проблемът не е в Европейската комисия. Проблемът е в София.

Отговорността няма институция, тя има име – Борисов и Пеевски

България не може повече да се крие зад фразата „административна сложност“. Не Европа е виновна, че ни санкционира, а правителствата, които превърнаха реформите в ритуални закъснения. Всяко забавяне, всяка покана, на която не е отговорено, всяко неизпълнено решение на Съда на ЕС подкопават не само доверието в държавата, а смисъла от членството ѝ в Европейския съюз.

Планът за възстановяване трябваше да върне България в орбитата на европейската нормалност. Днес той я поставя в списъка на страните под наблюдение. Ако властта не поеме отговорност сега, следващите писма от Брюксел няма да съдържат предупреждения, а фактури за плащане и осъдителни решения на Съда на Европейския съюз.

Присъединете се към нашата общност в Телеграм ТУК