Като добър ход на новата власт, който да върне усещането за справедливост, се приема новината за свалената охрана на Борисов и Пеевски. Решението е административен акт, но и положително действие, което обществото отдавна очакваше.

През последните десетилетия у хората се натрупа усещането, че властта управлява не в полза на народа, а за лична изгода. Че за едни има държава, а за други – специален режим. Именно затова темата с охраната от НСО винаги е била чувствителна, защото службата по закон трябва да пази държавността, а не политическия комфорт.

В този смисъл решението на новото правителство изглежда като опит да бъде върната поне частица от нарушеното чувство за справедливост. Защото трудно може да се обясни на обикновения гражданин защо партийни лидери, макар и влиятелни, трябва да се ползват с привилегии, финансирани от данъкоплатците, при положение че не заемат длъжности, изискващи задължителна държавна охрана.

Разбира се, аргументът за сигурността винаги ще бъде изваждан на преден план. При реална заплаха държавата има задължение да реагира. Но когато охраната се превърне в символ на политическа недосегаемост, общественият ефект е обратен. Вместо доверие се поражда усещане за безконтролна привилегированост.

Затова този ход има значение не толкова заради самите Пеевски и Борисов, а заради посланието, че държавният ресурс не бива да обслужва партийни субекти, а обществения интерес. Затова подобни решения могат да върнат поне част от изгубеното доверие в институциите.

Дали това е началото на реална политика на равнопоставеност, или просто силен ход на новата власт, който оправдава обществените очаквания, тепърва предстои да разберем. Но във времена, в които хората все по-често виждат двойни стандарти, всяка крачка към ограничаване на политическите привилегии неизбежно се възприема като връщане към нормалността. Българската политика има нужда точно от това – по-малко демонстрация на власт и повече усещане, че правилата важат за всички.