Свободен Глас

зареждане

Политика

НЕУДОБНИТЕ ВЪПРОСИ КЪМ ЦВЕТА РАНГЕЛОВА

Мантията на независимостта трябва да стои на раменете на личности, които никога не са поставяли професионалното си и човешко достойнство на колене.

Председателката на една парламентарна хайка иска да пази независимостта на българските съдии.

Гласуването е на 19 ноември.

На 19 ноември Народното събрание избира единадесетте членове на новия Висш съдебен съвет от своята квота. Нужни са 160 гласа. В списъка за Съдийската колегия стои името на адвокат Цвета Рангелова – четири мандата депутат от „Възраждане“, водач на партийната листа в Благоевград на изборите през април 2026 г. и днес доскорошна народна представителка. Избирателите я върнаха у дома. Партията ѝ сега я изпраща нагоре, в органа, който назначава, повишава, атестира и наказва съдиите в България.

Кандидатурата формално е внесена от сдружение „Движение – Ние жените“ и е припозната от парламентарната група на „Възраждане“, а пред медиите името ѝ предложи депутатът Коста Стоянов. Мотивите рисуват портрет без петно: професионализъм, нравственост, независимост, почтеност, богат законодателен опит. Портретът е изрязан грижливо. Един ъгъл от него липсва – лятото на 2024 г. и креслото, от което Цвета Рангелова ръководеше парламентарната кампания срещу Ивелин Михайлов и Исторически парк.

Конституцията поставя на членовете на ВСС едно изискване над всички останали: високи професионални и нравствени качества. Точно затова този изрязан ъгъл трябва да бъде върнат в рамката, преди някой да натисне бутона за гласуване.

Една комисия, един човек, един месец

Юли 2024 г. Парламентарната група на „Величие“ вече не съществува. Тя се разпада, след като шестима от депутатите ѝ групово напускат, за да се разграничат от членове на парламентарната група и особено от нейния тогавашен председател – Николай Марков, заради подмяна на обявените пред избирателите ангажименти и „желание за гъвкавост“. Трима депутати, влезли в парламента с листата на партията – Дарин Георгиев, Виктория Василева и Георги Куков – внасят като независими депутати проект за временна комисия, насочена срещу човека, с чието име влязоха в парламента. Като независими те нямат право да го направят и го знаят много добре. Знакът е подаден и той е уловен веднага – предложението им е тутакси припознато и внесено за разглеждане в парламентарната зала от „Възраждане“ и „Има такъв народ“.

На 11 юли 2024 г. парламентът създава комисията със 143 гласа „за“, 17 „против“ и двама въздържали се. Осемнадесет депутати, по трима от група, срок от един месец. Пълното ѝ наименование звучи като обвинителен акт, написан преди разследването: „Временна комисия за проверка на всички факти и обстоятелства на данни за извършени престъпления във връзка с дейността на Ивелин Михайлов – идеолог на ПП „Величие“, и изградения в село Неофит Рилски, община Ветрино, културно-исторически комплекс Исторически парк...“ Цвета Рангелова е определена за неин председател от Рая Назарян. Рангелова води заседанията.

Обърнете внимание на думите. „Данни за извършени престъпления“. „Идеолог на партия“. Парламентът облича едновременно тогата на прокурора, следователя и съдията и насочва трите роли към частно лице без публична длъжност и към частно дружество, построено с частни пари, без лев обществен ресурс или евросредства. Етикетът „идеолог на „Величие“ липсва в регистрацията на партията и в нейните документи. Той е измислен в залата, за да превърне частния човек в политическа мишена.

В пленарната зала Рангелова настоява комисията да бъде създадена, защото било „изключително важно българските граждани да знаят какви лица получават възможност да получат представителство в Народното събрание“. Позовава се на медийни публикации и на догадки, че „вероятно и магистрати“ държат „политически чадър“ над Михайлов. Юрист с близо четвърт век практика гради парламентарно разследване върху „вероятно“ и „очевидно“. Ако кандидатката изпитва такъв глад за истината кой получава мандат, най-естественият въпрос щеше да бъде откъде дойдоха тримата инициатори и какво ги накара да обърнат гръб на собствената си листа. Този въпрос така и не беше зададен от председателския стол на комисията.

Конституцията, която юристката подмина

Конституционният съд от години чертае границите на временните комисии с ясна линия. В Решение №6 от 11 април 2012 г. съдът определя временните комисии като особен вид парламентарен контрол. Парламентарният контрол е насочен към изпълнителната власт и се упражнява в пределите на правомощията на Народното събрание. В Решение №1 от 12 март 2013 г. по к.д. №5/2012 съдът казва още по-кратко: гражданите не могат да бъдат предмет на парламентарен контрол.

Ивелин Михайлов през лятото на 2024 г. е частно лице. „Исторически парк“ АД е частно дружество. Комисия, чиято задача е да „установява данни за извършени престъпления“ от гражданин, излиза от конституционните рамки на парламента и навлиза в територията на прокуратурата и съда. Адвокат с 24 години стаж няма как да не познава тази практика. Остават две възможни обяснения и нито едно от тях не я препоръчва за ВСС – или не я е прочела, или я е прочела и е избрала да я заобиколи. И двете са крещящо неприемливи за член на ВСС.

Преписките, които вече бяха затворени

Пред същата комисия на 24 юли 2024 г. служебният вътрешен министър Калин Стоянов докладва, че през годините МВР е работило по 28 проверки по сигнали срещу Михайлов и свързани с него лица. Голяма част от преписките са завършили с отказ на прокуратурата да образува досъдебно производство. Проверката от 2019 г. за продажбата на акции е стигнала до досъдебно производство, което прокуратурата сама прекратява. Министърът добавя, че „чадър“ над тези проверки липсва.

С други думи, въпросите, които комисията на Рангелова повдигна с барабани и фанфари, вече бяха минали през компетентните органи и бяха получили отговор. Парламентарната комисия ги извади отново на светло, за да ги предложи на медийната машина. На 8 август 2024 г. на закрито заседание парламентът реши материалите от доклада да бъдат изпратени на компетентните органи. Онова, което прокуратурата беше затворила, парламентът ѝ го върна с политическа панделка.

Комисията изслуша министри, председатели на агенции, „журналисти“, недоволни бивши партньори, единият от които по-късно осъден на два пъти насилник над жени. Сред т.нар. „журналисти“ е Симон Милков, който по време на изслушванията си пред въпросната комисия е обявен за национално издирване, а друг негов колега – Любомир Жечев, е блогър, познат с партийните си пристрастия и ангажиран в злостна кампания срещу Ивелин Михайлов и неговия частен бизнес проект. Самият Михайлов, акционерите и ръководството на „Исторически парк“ АД дори не бяха поканени. Хората, срещу които беше впрегната цялата машина, научаваха какво се говори за тях от телевизията, наблюдавайки собствената си екзекуция пред обществото. Обсъждаха се и частни договорни спорове, чието място по закон е пред гражданския съд – закон, който Цвета Рангелова би трябвало да знае наизуст. Комисията се държеше като трибунал – присвои си разследващи функции, изслуша само обвинението и произнесе присъдата в доклада си. Изслушването на другата страна е азбуката на справедливия процес. Председателката на комисията, юрист с претенции за опит, я прескочи с лекота. И днес крещят само и единствено претенциите. 

На 24 юли 2024 г. от председателския стол Рангелова обяви, че в секретното деловодство на Народното събрание е постъпил доклад от ДАНС. Медиите разнесоха „секретния доклад“ из цялата страна като доказателство. „Величие“ разполага с официален отговор на ДАНС (Рег. №КА-1544 от 6.10.2026 г.), според който такъв доклад не съществува. Многократни проверки в архива на НС и в секретното деловодство показаха, че такъв „секретен доклад“ на ДАНС не съществува. Призракът, с който беше сплашено общественото мнение, който заля медийното пространство и беше цитиран от политически лидери на удобните за управлението – МЕЧ и „Възраждане“, произхожда от председателския стол – този на Цвета Рангелова. Тя и всички съпричастни дължат отговор откъде дойде този официално потвърдено несъществуващ „доклад“.

В едно от заседанията депутатът от ГЕРБ Георги Георгиев, по-късно министър на правосъдието в кабинета „Желязков“, произнася присъдата открито: „за да можем ние да смажем тази структура, трябва да бъде впрегната цялата държавна машина“. Председателката не реагира. В правния ред на Републиката такава санкция като „смазване на структура“ няма, а впрягането на държавата срещу частни лица по поръчка на политическо мнозинство има точно име. Юристът – Цвета Рангелова, която е на председателския стол, го знае. 

Огледалото на изслушването

На 3 ноември 2026 г. пред правната комисия кандидатката за член на ВСС Цвета Рангелова говори като пазител на независимостта. Заявява, че ВСС трябва да реагира своевременно при публичен и политически натиск. Обещава, ако бъде избрана, да възобнови проверките за зависимости в съдебната система и предлага инструмент за публично проследяване на конкурсите, атестациите и дисциплинарните производства.

Думите са хубави. Огледалото обаче е безпощадно. Политически натиск в най-чистия му вид е парламентарна комисия, която с мнозинство гласове обявява търсене на „данни за престъпления“ на частно лице, след като прокуратурата вече се е произнесла. Ако кандидатката наистина вярва в онова, което казва на 3 ноември, първото, което дължи на депутатите, а и на обществото, със съизмерен медиен обхват, е публичен отговор за това, което тя направи през юли 2024 г.

Цената

Комисията мина, докладът на Временната комисия замина за ДАНС и прокуратурата, а последиците останаха за хората. Акционери, работници, доставчици, семейства от селата около Неофит Рилски, които видяха как техният труд се превръща в „схема“ по телевизията месеци преди да има съдебен акт. Банкови сметки, ревизии, обиски, арести. Цвета Рангелова и подопечната ѝ комисия отвориха магистрала за последващ и продължаващ политически и институцинален натиск.

Кой ще отговаря за тези вреди, ако решението за комисията е излязло извън правомощията на парламента? Въпросът скоро ще стигне до съда: предстои дело срещу Народното събрание. Там ще се чуе и онази страна, на която комисията на Рангелова отказа думата.

Българският вариант на версия „ПЕЛИКАН“

Атаката срещу Исторически парк съвпада по време с най-упоритата битка в Добруджа през последните години – тази срещу гигантския ветропарк на „Добротич уинд“ в общините Ветрино и Вълчи дол. Михайлов, местната общност и местната власт във Ветрино застанаха срещу перките. Според хората от района отказът им е бил последван от натиск, предложения и заплахи, а после и от медийна кампания срещу човека и неговия бизнес проект. Версията, която се разказва в Добруджа, свързва този натиск с върха на тогавашната власт в София и с международни частни интереси около проекта. 

Тези обстоятелства повдигат въпроса дали временната комисия, председателствана от Цвета Рангелова, не се е превърнала в част от по-широк политически натиск срещу Ивелин Михайлов и „Исторически парк“.

Била ли е дейността ѝ продиктувана единствено от стремеж към установяване на фактите, или са съществували и други политически и икономически интереси, с цел да унищожат частен и неудобен бизнес?

Партията като огледало

Цвета Рангелова е лице на „Възраждане“ в най-чистия му вид. Партия, която гърми с антисистемна реторика, а в лятото на 2024 г. подаде ръка на ИТН и на трима дезертьори от „Величие“, за да насочи парламента срещу частен човек и неговите избиратели. Партия, която от трибуната се кълне в независимост на съда, а днес изпраща собствената си доскорошна депутатка да седне в органа, който управлява кариерите на съдиите. Нашата оценка е ясна: „Възраждане“ отдавна играе ролята на удобна опозиция, която лае силно, а в решаващите моменти върви покорно на каишката на чужди политически сметки.
Дали кандидатурата на Цвета Рангелова за член ВСС е поредното продължение на тази роля?

Благоевград познава Цвета Рангелова в два костюма. Първият е на гръмката опозиционерка. На местните избори през октомври 2023 г. тя е кандидатът на „Възраждане“ за кмет и получава 1713 гласа, или 4,97%. Листата на партията за общински съвет събира 2,26% и остава без нито един съветник. В ефира на Радио Благоевград кандидатката признава, че не е очаквала този избор на благоевградчани. Градът я познава отблизо и ѝ отговори с хладна учтивост.

Вторият костюм е по-тих и по-доходен. „Център за психично здраве – Благоевград“ ЕООД е общинско дружество, изцяло собственост на Община Благоевград. В официалния регистър на обществените поръчки (ЦАИС ЕОП) Цвета Валентинова Рангелова стои като лице за контакт на възложителя в поредица от процедури на дружеството, с лична поща в abv.bg:

  • януари 2022 г. – ежедневно приготвяне и доставка на храна за пациенти и персонал, № 01190-2022-0001, прогнозна стойност 66 979,24 евро без ДДС;

  • 21 април 2023 г. – същата услуга, № 01190-2023-0002, прогнозна стойност 84 363,16 евро; единствен участник „ПИП 71“ ЕООД, договор за 84 320,11 евро;

  • 1 април 2024 г. – същата услуга, № 01190-2024-0001, прогнозна стойност 94 149,29 евро; отново единствен участник „ПИП 71“ ЕООД, договор за 93 676,85 евро;

  • 9 юли 2024 г. – доставка на автомобил, № 01190-2024-0002, прогнозна стойност 42 948,52 евро; краен срок за оферти 22 юли, отваряне на офертите на 23 юли 2024 г.; договор с „Ню Ийст“ ЕАД за 36 898,23 евро;

  • 19 май 2025 г. – отново храната, № 01190-2025-0001, прогнозна стойност 99 932,00 евро; единствен участник „ПИП 71“ ЕООД с оферта точно 99 932,00 евро, до цент равна на прогнозата; договор от 14 юли 2025 г. до 14 юли 2026 г.

В описанието на поръчката от 2025 г. храната за психично болните хора трябва да се приготвя и по „Сборник рецепти за диетични ястия за обществено хранене и лечебна профилактика, издание от 1984 г.“. Юристката, която се кани да пази качеството на правосъдието, подписва като лице за контакт кухня по рецепти отпреди Чернобил.

Спрете за миг на датите. През април 2023 г., юли 2024 г. и май 2025 г. Рангелова е действащ народен представител. Офертите за автомобила се отварят на 23 юли 2024 г. в 12 часа. На 24 юли, тя седи на председателския стол на временната комисия и обявява „секретния доклад на ДАНС“ срещу частния бизнес на Ивелин Михайлов. 

Възможно ли е с една ръка да размахва бича срещу частно предприятие, построено с частни пари, а с другата да движи поръчките на общинско дружество, хранено с публични средства, където една и съща фирма печели храната три години подред като един единствен кандидат?

Как се съвместява мандатът на народен представител с ролята на лице за контакт по обществени поръчки на общинска фирма? В какво качество и срещу какво възнаграждение?

Кандидатката за ВСС дължи тези отговори на депутатите преди 19 ноември.

Преди бутона за гласуване

Народните представители имат два дни. Конституцията им казва кого да търсят: човек с високи професионални и нравствени качества. Пред тях стои кандидатка, която като председател на парламентарна комисия подмина практиката на Конституционния съд, разрови отново затворени преписки, превърна парламента в трибунал без право на защита, покани като свидетели за изслушване пред комисията лица със съмнителна репутация, осъждани и национално издирвани от МВР. В същите дни е лице за контакт по поръчка на общинска фирма.

Призоваваме депутатите да не дадат гласа си за Цвета Рангелова. Призоваваме всички, които ни следят, да напишат до народните представители от своя избирателен район (до 18 ноември) и да ги попитат как ще гласуват.

Мантията на независимостта трябва да стои на раменете на личности, които никога не са поставяли професионалното си и човешко достойнство на колене.

А може би точно затова Цвета Рангелова най-вероятно ще бъде избрана за член на ВСС - за да може Борисов да разполага с още един глас?

Предстои да разберем.

Свързани статии

Топ 5 статии
Координатор на ПП "Продължаваме промяната" развива нарколаборатория

#Етикети

България Политика Криминално Медии Народно събрание Величие Геополитика Събития ВЕИ Ветрогенератори Законодателство САЩ Вълчи дол НАТО Михаела Доцова Турция Сърбия Президентските избори Война Черноморското икономическо сътрудничество (ПАЧИС) Парламентарна среща на върха Радев Свят Екология Делян Пеевски Народното събрание ГДБОП Чехия Съвета на Европа Националната здравноосигурителна каса Парламентарната асамблея Грузия 52-ро Народно събрание Глобална сигурност Европейския съюз OFAC МВР Магнитски Българската банка за развитие (ББР) Екстрадиция Стоян Мавродиев Кольо Парамов 2026 Икономика Изборен кодекс промени Висшия съдебен съвет (ВСС) Доналд Тръмп Празници Случаят Баба Алино край Варна БТА Развитие Река Арда Строителство Връбница НЗОК ДАНС Досиета село Яна Санкции автомагистрала „Хемус“ Винетка Глоба Парламент ВиК – Бургас Несебър Поморие Източване Акция Полша Зеленски Ордена на Белия лъв Комисията по правата на човека ПАСЕ Подуправител Генерална асамблея Делегация Закона за държавния дълг държавни ценни книжа Министерството на финансите Държавна агенция Национална сигурност Истанбул Висшият съдебен съвет (ВСС) Закона за съдебната власт Комисия Туризъм Комисията за защита на потребителите Софийски градски съд Административен съд Сигнали Бомби Анкара Алиансът НАТО 3.0 Форум Израел Иран Украйна Швеция Кризисна мярка Пари в брой безкасово общество C-17 „Глобмастер“ Премиерът Визи Брюксел Мексико мед Земеделие Пчеларство „РИКО“ (RICO) Върховния касационен съд (ВКС) Арест Външният министър Военен парад Франция Велислава Петров Еманюел Макрон Президент Културен туризъм PR Парадокс ЮНЕСКО Япония Илин Димитров Олигархичният модел Геноцид цифрова самоличност електронен портфейл лична карта ЕС електронен подпис електронни услуги ЕКОКАТАСТРОФА ЧЕРНО МОРЕ НЕФТ БУРГАС Кодекс на труда Бюджет Държавното обществено осигуряване Германия Сътрудничество Mашинен вот Чужбина Европейска сметна палата Конституция КЕВКЕФ КОСАК Дъблин Еврофондове Франкофония Камерун Национален суверенитет Младежки гвардейски отряди Депутати Съвета на ЕС Комисия по външна политика Комисия по европейските въпроси Ирландско председателство посланик Катрин Банън Черноморското сътрудничество комисар по правата на човека ЕСПЧ (Европейски съд по правата на човека) Закон за нефта горива Парламентарен контрол Европа Джон Ф. Кенеди кпк План за възстановяване и устойчивост Закон за оръжията Заплаха Живот Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Закона за въвеждане на еврот Български хроники Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) Закона за ценните книжа Българските читалища Отпадъци Китай Български език Рибари Варна

Коментари

Статията има 0 коментара

Напишете коментар

Вашите имейл и телефон няма да бъдат публикувани

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД