Някога България имаше държавници, които мислеха в десетилетия напред. Те знаеха, че водата не е просто ресурс, а гаранция за живот, икономика и сигурност. Изграждаха язовири, водохранилища и мрежи, свързваха планинските извори с най-отдалечените села, проектираха пречиствателни станции и канали за напояване.

Европейската комисия изрече това, което българските власти упорито отказват да признаят: в България правото е капсулирано, корупцията – инсталирана по върховете на властта, медиите – приклещени между зависимост и автоцензура, а върховенството на закона – само в протоколните изказвания.

Брюксел – градът, символ на европейската солидарност и законност, днес бе посочен като съучастник в „посттоталитарната фасада“, която бавно поглъща българската демокрация. В центъра на бурята – изявление на народния представител Красимира Катинчарова, в което Европейската комисия е обвинена в подкрепа на мафиотско управление в България.

Това е не просто култово интервю на Илиана Беновска с Ивелин Михайлов – това е политическо разобличение, което ще се помни. Журналистически удар, изпълнен със силата на истина, с емоцията на народното възмущение и с дълбочината на един човек, който говори от сърце, но с точност.