Днешният ден в Народното събрание разкри пълния абсурд на статуквото. Докато хората в Плевен и региона живеят с реална водна криза, докато земеделци и семейства разчитат на цистерни, парламентът произведе пародия на решение.

Пародия срещу отговорност: парламентът и водната криза

В парламента днес имаше две решения. Едното – на статуквото, подписано от вечното мнозинство на Борисов и Пеевски, представено с вещината на Йордан Цонев – беше познатата рецепта: нов борд, нова комисия, нова хартия. Сякаш кризата с водата е криза на органи и печати, а не на тръби, липсващи инвестиции и административно безхаберие. Сякаш жадните хора в Плевен чакат нов съвет, който да заседава, да създаде подкомисия, която да изготви отчет – и всичко това, докато чешмите им текат на сухо. Това е тяхната формула за „решение“: симулация на държавност, която не носи вода, а само папки.

От другата страна бе предложението на Красимира Катинчарова от „Величие“. Тя постави на масата не куха структура, а институция, която вече съществува и има нормативна тежест – Висшия консултативен съвет по водите. Орган, който по закон трябва да координира политиките във водния сектор, да предлага решения и да носи отговорност. Но орган, който удобно е оставен да тъне в забрава, за да може днес мнозинството да го замени с поредния „борд“. Катинчарова говореше с конкретика – да се свика съветът, министърът да представи план, парламентът да упражни контрол. Не лозунг, а механизъм.

Към това „Величие“ добави глас от самата земя – предложенията на земеделеца от Плевен Павел Стоименов. Неговите проекти не са политическа гимнастика, а ежедневна нужда: ремонти на критичната мрежа, алтернативни източници, сигурно снабдяване за хората и за земеделието. Реални, изпълними мерки, под които стоят съдби, реколти, семейства. Това е практиката – и тя бе внесена в залата като проект за решение.

И какво стана? Статуквото превърна дебата във фарс. Докладът на временната комисия – създадена да установи причините за кризата – дори не бе изслушан. Вместо отчет – гробно мълчание. Вместо отговорност – „въздържал се“. Така управляващото мнозинство избра най-удобното за себе си: да не каже „да“, да не каже „не“, да не носи вина и да не поеме отговорност.

Така изглежда импотентната власт. Докато Катинчарова и ПП „Величие“ настоява за държавност, мнозинството ѝ противопоставя бюрократична подигравка. Докато Стоименов предлага реални проекти за Плевен, Цонев предлага нова комисия. Докато народът носи бидони, парламентът носи папки.

И в крайна сметка, ако България е жадна, не е защото няма вода. А защото има политици, които вече три десетилетия точат държавата, както ВЕЦ-овете точат реките.

Павел Стоименов – земеделски производител от Плевен – внесе конкретни проекти за справяне с кризата: изграждане и модернизация на съоръжения за питейна вода; мерки за ремонт на критичната водопреносна мрежа; алтернативни източници за снабдяване на Плевен и околните селища.

Това са реални, изпълними стъпки – предложения, идващи от човек, който ежедневно усеща последиците от липсата на вода и не може да си позволи лукса на „въздържанието“.

Красимира Катинчарова: гласът в парламента

Парламентарната група на „Величие“ застана зад тези предложения. Красимира Катинчарова ги представи като политическа платформа за действие – с ясна институционална опора: Висшият консултативен съвет по водите. Този орган има нормативно разписани функции да координира, предлага и контролира държавната политика във водния сектор.

„Нямаме нужда от нови бордове, а от работа на вече създадените съвети. Имаме нужда от вода, не от бюрократични хартии“, подчерта Катинчарова.

Фарсът на комисията и Цонев

Но какво направи комисията под „ръководството“ на Йордан Цонев-Ново начало? Не обсъди доклада на временната комисия за кризата – парламентът обезсмисли собственото си решение. Вместо да приложи съществуващите механизми, мнозинството създаде нови органи, които дублират и размазват отговорността. Вместо да подкрепи реални проекти за Плевен, депутатите гласуваха „въздържал се“.

Така изглежда управленската импотентност: да бягаш от отговорност и да се скриеш зад неутралитет.

Финал: сушата е в държавата, не само в чешмите. Докато хората в Плевен носят бидони, парламентът носи папки. Докато тръбите гният, управляващите изобретяват нови бордове. Докато земеделците губят реколти, Цонев и мнозинството губят време.

И ако България днес е жадна, не е защото няма вода. А защото няма държавност.

А сушата в държавността има конкретни имена: Борисов, Пеевски, Цонев – и цялото им „въздържало".

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК