Разкрития за скандални злоупотреби с власт и манипулации на лабораторни резултати разтърсват Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Министерството на земеделието. Според сигнал, подаден от Николай Панков – общественик и защитник на фермерските права, държавните институции са използвали съмнителни методи, за да оправдаят масовото избиване на 1700 овце във Велинград под предлог за чума по дребните преживни животни (ЧДПЖ). Но фактите, които излизат наяве, сочат към потенциална измама с ужасяващи последици за животновъдството в България.

Разминаване в лабораторните резултати – случайност или престъпление?

На 25 ноември 2024 г. БАБХ обявява огнище на чума, базирайки се на лабораторни тестове, които уж потвърждават 100% зараза. Но фермерите не приемат присъдата без борба. Част от пробите са изпратени в независима акредитирана лаборатория в Солун, Гърция. Резултатът? Никаква чума. Животните са здрави.

Докато БАБХ упорито твърди, че стадото е обречено, гръцките специалисти опровергават официалната версия. Защо тогава институцията настоява на евтаназията? Панков и други експерти виждат тук нещо повече от грешка – възможна схема за унищожаване на независими фермери и разчистване на пазара.

Здрави животни, но обречени на смърт

Един от най-шокиращите аспекти на този случай е липсата на каквито и да било клинични признаци на чума. Въпреки твърденията на БАБХ, че животните са болни, овцете не само остават жизнени, но и продължават да раждат – невъзможно, ако действително бяха заразени. Според проф. Иван Станков от Тракийския университет карантината е много по-логичен вариант от безразборното избиване.

„Фермерите имат пълното основание да защитават животните си. Няма ясни клинични признаци на заболяване, а решението за избиване е прибързано и неоснователно“, подчертава професорът.

Кой печели от унищожението на стадата?

Друга сензационна част от разследването сочи към дълбок конфликт на интереси в системата на БАБХ. Държавната лаборатория, която провежда тестовете, всъщност е подчинена на самата агенция. Това противоречи на европейските изисквания за независимост на контролиращите органи. С други думи – БАБХ сама си поставя диагнозата и сама взема решенията, които пряко обслужват интересите ѝ.

Според европейското законодателство, лабораторията, която извършва тестовете, трябва да бъде независима от органа, който издава заповедта за евтаназия. В случая с Велинград тази основна норма е грубо нарушена. Нещо повече – институциите отказват да предоставят доказателства за акредитацията си, а обещаната документация така и не достига до жалбоподателите.

Сценарий за унищожаване на сектора?

От години българските фермери са подложени на натиск – с регулации, съмнителни заповеди и скандални решения. Този случай повдига тревожен въпрос: дали не сме свидетели на целенасочено и методично унищожаване на животновъдния сектор? Панков и други защитници на фермерите настояват, че става дума за схема, която не само елиминира цели стада, но и разчиства пътя за икономически интереси, включително чуждестранни компании, които биха могли да поемат контрола върху пазара.

„Държавата настройва браншовете един срещу друг, използва страха и шантажа, за да наложи силово избиване на животни. Това не е защита на здравето, а икономическа и политическа война срещу българските фермери“, заявява Панков.
Какво следва?

Жалбата, изпратена до прокуратурата, настоява за разследване по чл. 282 от Наказателния кодекс – за злоупотреба със служебно положение. Ако се докаже, че действията на БАБХ и Министерството на земеделието не са просто административна грешка, а част от по-мащабен план, замесените длъжностни лица може да се окажат изправени пред правосъдието.

Случаят „Велинград“ е само върхът на айсберга. Колко още подобни заповеди са издадени без реални основания? Колко животновъди са загубили поминъка си заради съмнителни решения? И най-важното – кой печели от това?

Докато институциите мълчат, въпросите стават все повече, а доверието в държавата – все по-малко.

Присъединете се към нашата общност в Telegram  ТУК