В последния ден на юли, тихо и без фанфари, Агенцията за ядрено регулиране издаде лицензия за извеждане от експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Документът е за десет години и дава право на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ да пристъпи към същинския демонтаж.

Спрете се за момент на датите. Трети и четвърти блок угаснаха на 31 декември 2006 г. Това беше цената, която платихме за членството в Европейския съюз. Първи и втори ги изпревариха с четири години, в новогодишната нощ на 2002-ра. Оттогава изтекоха двайсет години. Двайсет години, през които блоковете стояха, охраняваха се, поддържаха се, поглъщаха пари, и чакаха разрешение да бъдат разглобени. За толкова време по света се проектира, построява и пуска чисто нова атомна централа. Ние за същия срок стигнахме до правото да започнем събарянето.

А сметката е внушителна. По данни, огласени миналата есен, извеждането на четирите малки блока е погълнало досега около 860 милиона евро, а разчетите на ДПРАО искат още 423 милиона. Общо близо милиард и триста милиона – сума, съвпадаща почти до стотинка с оценката от 2007 г. – 1,357 милиарда евро за периода до 2030 г. Поне в прогнозирането на разходите сме точни. Питам се само какво щяха да произведат тези четири блока за двайсет години, ако ги бяхме доизносили до края на проектния им живот, и колко от днешните ни енергийни главоболия щяха да са ни спестени.

Машинната зала е опразнена докрай, демонтират се двайсет и четирите парогенератора, а чистият метал се освобождава от контрол и се продава – черните метали към „Стомана Перник“, алуминият към западни компании. И през април тази година, след двайсет години от правителственото решение, край Козлодуй най-сетне отвори Националното хранилище за радиоактивни отпадъци: 66 стоманобетонни клетки за около 19 000 контейнера, строено със 76 милиона евро от Международен фонд „Козлодуй“ и около 34 милиона лева от нас. Хубава новина, макар и пристигнала с грация на закъснял влак.

Тревожният въпрос виси другаде – при парите занапред. Международният фонд „Козлодуй“, създаден през 2000 г. и администриран от ЕБВР, дълги години носеше основната тежест. За периода 2021–2027 г. обаче европейската програма „Козлодуй“ разполага с едва 63 милиона евро, при таван на съфинансирането от съюза 50 на сто. Новата лицензия важи до 2036 г. Европейските пари по сегашната рамка свършват догодина. Разликата между тези две дати ще я запълва българският данъкоплатец – същият, който плати и спирането, и чакането, и сега ще плати разглобяването. А междувременно на същата площадка се готвим да строим седми и осми блок за нови милиарди. Кръговратът на българската енергетика: рушим със заеми, строим със заеми, единствено сметката винаги пристига на един и същи адрес.