Днес е подходящият ден да ви запозная с методите за фалшифициране на избори. Те не са измислени от нашите велики демократи, а много отдавна са заложени в самата система. С единствената цел - да се избегне желанието на обикновения човек да участва в управлението на масите и на себе си. И разбира се – да се избегне желанието на обикновения човек да участва в управлението на потока от средства и активи: 

1. Неотчитане на всички разписки от машините - често се отпечатват бели листи, след това те се отчитат като гласове за определена партия. 

2. В някои СИК се практикува след вземане от кметовете на списъци с лица, който трайно не пребивават в страната (в списъците са посочени имена и данни за лицето), за тях да се пускат бюлетини или на машината да се гласува вместо тези лица (данните им се нанасят в списъците с фалшиви подписи).

3. В малки населени места, в които живеят по около 200-500 човека има регистрирани избиратели – понякога и над 5000 човека, които „гласуват“ там. Обикновено това са „двойни“ български граждани, които живеят трайно в чужбина и никога не идват в България. Все пак за тях се предвиждат бюлетини и в края на изборите излиза, че те са гласували в България. 

4. В някои населени места, където живеят по около 100 човека се оказва, че гласуват още толкова с временни заявления (например български граждани, които случайно са се озовали в това населено място преди изборите, имат намерение да останат там по време на изборите и са поискали да гласуват там).

5. В много списъци са включени мъртви души - списъците не се актуализират и винаги има хора, които не са живи, но гласуват. 

6. В някои малки населени места има 100% избирателна активност (интересно как се случва това, като се има пред вид, че средната избирателна активност за страната е около 30-40%). 

До тук оценката на този фалшифициран вот е в рамките между 100 000 и 200 000 гласа.

7. Купен вот - НПО и различни експерти го оценяват на между 100 000 и 200 000 гласа. 

8. Корпоративен вот – хора, които гласуват не по убеждение, а по финансова принуда, защото работят във фирми, приближени до определена политическа сила - между 50 000 и 100 000 гласа. 

9. Изборен туризъм в чужбина - когато български гражданин е в чужбина той попълва декларация в определена секция, че няма да гласува на друго място и гласува, след това обаче той отива в друга секция в чужбина и гласува още един път, а може да го направи и на трето и на четвърто място. Има добре организирани групи, които обикалят така с автобуси и напомпват вота в интерес на определена партия. Това се случва, защото няма единен електронен регистър, който да отчита кога човек е гласувал. Тази система не би допуснала един и същи човек да гласува втори път. В сегашното състояние няма механизъм за сверяване на броя гласувания на един човек в чужбина.

Тук възможната злоупотреба е между 10 000 и 30 000 гласа. 

10. „Приплъзване“ на вота - избирателна комисия отчита пред камерата, че вота е за една партия, но технически го записва в протокола за друга партия на близък ред. Камерата не "вижда" това. 

Приблизително така се променят резултатите от между 5000 - 15 000 гласувания за различни партии.

В крайна сметка неправомерния вот е между 265 000 и 545 000 хиляди гласа. 

При избирателна активност между 30-40% такъв брой манипулирани гласове е решаващ.

Така че не вярвайте на добре охранените изроди, които ви говорят от телевизорите.”

Красимир Симеонов

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК