В началото на т.нар. преход един депутат изрече крилатата фраза: „Днес е хубав ден за българската демокрация“. Вижте какво написа сега, 34 години по-късно, независимият депутат Калоян Методиев: 

 

„Днес беше отвратителен ден в парламента. Цял ден се чудя дали да пиша за него. Отдавна съм загубил илюзиите си за ценностната система, морала и възпитанието на повечето ни сънародници. Но винаги си казвам: и все пак! Денят започна с комисията за разследване на Историческия парк. Чете се докладът й. Дадоха почивка. Залата се подготвяше за закрито заседание. Спря живото излъчване, без камери и телефони в залата. Над тридесет души от „Възраждане“, явно използваха ситуацията, наобиколиха 5-те жени от „Величие“, наредиха се пред тях, някои насядаха плътно около тях, започнаха да им викат, да се хилят и да се бутат едни други. Виждам от моя край на залата, че ги тормозят психически като глутница. Едната не издържа, избяга и дойде разтреперана да седне до мене. В залата бяхме поне 100-тина души. Никой не реагира. Назарян и Кирова си говореха на трибуната все едно нищо не се случва. Започна заседанието. Част от депутатите от „Възраждане“ не се върнаха на местата си, а продължиха да седят плътно около жените. Поисках процедура по начина на водене. От трибуната заявих: „Не знам каква е динамиката на отношенията ви, какво делите, за какво спорите, не ме интересува, нито това политическо пространство, но не понасям несправедливостта. Това, което правите, е позор, не е мъжкарско, а комплексарско. Как не ви е срам да постъпвате така с няколко жени. Едната от тях е в напреднала бременност. Разследвайте се, дебатирайте, карайте се, но не постъпвайте така. Това не може да е парламент. Парламентът трябва да е пример за справедливост, за морал, за добри обноски за целия народ. Създавате модели за подражание. Защо председателстващите допускат това в зала?“ Докато се изказвам, един от групата на „Възраждане“ крещи като обезумял и размахва юмруци да изляза навън, все едно сме в някоя селска дискотека от 90-те. Човешка трагедия. Друг, който седеше до депутатка от „Величие“, стана и от трибуната след мене дословно заяви: „Може и да съм избран с 10 000 гласа, но само защото моят лидер д-р Костадин Костадинов ме е посочил. Той ми е казал да седна там и само ако той ми нареди, ще се преместя“. Назарян и Кирова нямаха значение. Това е вашият, български парламент! Няма достойнство, което да пазите. Няма кого да толерирате. Няма какво да губите. На последно място сте в Европейския съюз по всички възможни показатели и произвеждате това. Кого да виня – народните представители или народа?! Втори месец съм депутат. Такова морално и интелектуално дъно не съм очаквал, че ще видя. Единственото, което ме крепи, са старите политически думи: и все пак!“

 

Срамна и недопустима е сцената, на която е станал свидетел независимият депутат Калоян Методиев. Поведението на членовете на „Възраждане“ не съответства на очакванията на избирателите им, както и на претенциите и статута им на народни представители, които народът е изпратил там, за да работят за защита на законността, справедливостта и моралните ценности.