Разборът на предаването „Беновска пита“ от 10 май 2025 г. разкрива дълбокия сблъсък между една медийна платформа, която дава глас и на опозиционни гласове, и на институционализирания страх от истината. Водещата Илияна Беновска, макар и уважавана фигура с траен журналистически опит, отново предостави сцена, на която се разиграва не просто интервю, а сблъсък между два свята – този на съпротивата и този на подмяната.

В предаването Ивелин Михайлов не просто коментира – той разобличава. Подкрепата му за инициативата на президента Румен Радев за провеждане на референдум за въвеждането на еврото беше ясно аргументирана не с популизъм, а с принципи. Михайлов подчерта, че решението дали да бъде приета единната валута не може да се взима в кабинетите на властта, когато обществото е разделено и липсва национален консенсус. Неговият глас бе гласът на онзи българин, който настоява за суверенитет и демократично участие, без да бъде заклеймяван като антиевропеец. Страхът от този референдум, каза той, е страх от загубата на контрол – защото там, където няма доверие, гласът на народа звучи като заплаха.

Основната тема на предаването обаче бе друга – атаката срещу Исторически парк. Михайлов разкри пред очите на зрителите как координирани действия на политици, медии и институции са насочени към дискредитирането на проекта. Изключването на парка от националната програма „Образователни маршрути“ не е резултат от експертна преценка, а от добре организирана медийно-партийна атака. Показано бе как депутатката Кристина Петкова от ПП-ДБ формулира питане до министъра на образованието въз основа на публикации в „Свободна Европа“ и други медии – без никакво реално проучване, без експертно становище и без дори да посети обекта. МОН от своя страна се позовава на „позиции, изразени в публичното пространство“, но не представя нито един официален документ, оценка или методика, въз основа на която е взето решението.

В този контекст Дворът на кирилицата изплува като контрапункт – обект, който по думите на Михайлов е „мутроранносредновековен“ и без всякаква научна или архитектурна стойност. Въпреки това именно този обект е посещаван и промотиран от министъра на образованието. И тук Михайлов е безпощаден – показва разликата между качеството, мащаба и историческата достоверност на Исторически парк и бутафорното внушение, което представлява Дворът на кирилицата. Възмущението не е лично – то е национално. Какво послание изпращаме на децата си, когато държавата насърчава кич и отрича знание?

Разговорът във „въпроси и отговори“ постепенно се превърна в аутопсия на държавата – как мафията оперира чрез координирани сигнали между медии, комисии, министерства и партийни централи. Ивелин Михайлов описа пълната схема – от публикацията в „Свободна Европа“, през депутатското питане, до институционалното решение, взето без доказателства, но с пълна политическа воля. Показани бяха и лични атаки, включително зловредни инсинуации и фалшиви твърдения, насочени към компрометиране на неговата личност и цялостната му дейност.

В предаването бе поставен и въпросът за референдума за еврото в по-широк контекст – този на демокрацията. Ако една власт се страхува от гласа на своя народ, това не е демокрация, а прикрита диктатура. Ако институциите вземат решения въз основа на внушения, това не е управление, а подчинение. И ако свободната инициатива се наказва с репресия, то България вече не е правова държава.

Силата на предаването бе в това, че показа реалността без грим. Но истинският въпрос, който остана, не беше зададен – какво ще направим ние като общество? Ще продължим ли да гледаме как държавата разрушава с лека ръка единствения културен проект, създаден без държавни субсидии, с визия и с мащаб? Ще позволим ли лъжата да се разхожда свободно, докато истината е изтласкана в ъгъла на съмнението?

Ако отговорът е „не“, тогава вече не само Беновска пита. И народът пита. И този път няма да чака покана за участие.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК!