Докато Европа криминализира престъпленията срещу околната среда, в България властта ги узаконява. В самия край на мандата си служебният министър на енергетиката Владимир Малинов подписва концесионен договор за добив на мрамор в сърцето на две защитени зони по „Натура 2000“ – местността Делчевото-2, село Горнослав, община Асеновград. Фирмата – „Запрянови-03“ ООД. Срокът – 35 години. Цената: бъдещето на пет села.

Подписът е положен въпреки липсата на валидна оценка по ОВОС, при наличие на висящи съдебни дела срещу самата концесия, без хидрогеоложки анализ и в пълно нарушение на Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие и Закона за здравето. И въпреки това – институциите мълчат. Защо? Защото това не е просто инвестиционен проект – това е учебникарски пример как се прикрива корпоративна атака срещу цял регион с помощта на държавата.

На 13 май 2025 г. в Общинския съвет на Асеновград докладна записка от 58 страници, подготвена от зам.-кмета Стоян Димитров, предлага изработване на ПУП и промяна предназначението на земята – последната административна бариера пред пълното унищожение на района. Ако това решение бъде прието, ще се стигне до масово изсичане на гора, ще бъде застрашен водоносният карстов пласт и ще се допусне експлозивна дейност на по-малко от километър от къщите на хората. А когато водата в пет села изчезне – ще е късно.

Никой от взимащите решения не иска да си спомни Шишманци, където къщите се напукаха от взривовете. Или че хората от Горнослав, Бачково, Нареченски бани, Червен и Тополово са подложени на административен геноцид – пратени по инстанции, обиждани от кметове, манипулирани от експертизи и заобиколени от корупция. Десетки екологични организации и местни жители вече сезираха Европейския съд по правата на човека, а национални примери като Ветрино, Родопи, Аврен и Поморие показаха как местната власт може да защити своя народ. Но не и в Асеновград.

Асеновградската власт не просто бездейства – тя съучаства. Подготвя се решение, основаващо се на договор, който е нищожен по закон. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, договор, който противоречи на закона, е недействителен. Има ясно нарушени разпоредби на чл. 81 от ЗООС, чл. 31 от ЗБР, чл. 125 от ЗУТ и чл. 10 от Закона за здравето. Нарушенията не са спорни – те са факт. Решението на Общинския съвет ще бъде обжалвано, а ако областният управител не го отмени – ще последват съдебни производства. И ако някой си мисли, че това ще остане тихо – греши.

Директива 2024/1203 на Европейския съюз вече е факт – тежките вреди върху околната среда, включително в защитени зони, се инкриминират, а длъжностни лица, улеснили или прикрили тези действия, подлежат на лична отговорност. Ако решението на Общинския съвет мине – това ще бъде пряк повод за наказателна процедура срещу България от Европейската комисия.

Тук не става въпрос за „икономика срещу природа“. Става въпрос за държавност срещу безнаказаност. За избор между живот и експлозивен грабеж. Въпросът е прост: ще застане ли Асеновград до своите хора, или ще се запише в историята като общината, която продаде водата, въздуха и земята си срещу нищо.

А тези, които днес гласуват – нека помнят: мандатът свършва. После остават хората. И те няма да забравят. Нито запрашения въздух, нито пресъхналите чешми. Нито имената ви.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК!