Област Силистра е дом на биосферния резерват „Сребърна“, разположен на 16 км от областния град. Една от версиите за неговото име е невероятната гледка, която се открива към езерото на лунна светлина. Но освен че впечатлява с красивите си сребристи води, над езерото в центъра на резервата минава главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка – Виа Понтика.

Уви, през последните 16 години безхаберието на кметовете в община Силистра и овладяната от ДПС-НН Регионална инспекция по околната среда и водите съсипват това толкова ценно природно богатство на Североизтока. Пречиствателната станция, изградена от общината в периода 2005-2009 г., все още стои недовършена, без да има надежда, че някога ще заработи. Първоначално в нея са вложени 7 млн. лв., но изграждането спира заради недостиг на още 2 млн. лв. Така водите от канализацията на с. Сребърна се изливат в езерото и замърсяват водата с химикали, съсипвайки възможността за живот на редките видове, които обитават резервата, и отблъсквайки туристите с неприятната миризма и покъртителните гледки.

Интересен факт е, че тръстиката заема около 2/3 от площта на резервата, в който иначе се срещат 139 вида висши растения, като 11 от тях са редки или застрашени от изчезване извън територията на Сребърна. Животинският свят пък е представен от 41 вида бозайници, 11 вида влечуги, 10 вида земноводни и 24 вида риби – видра, европейска дива котка, щука, червеноперка, езерен рак и други.

Всичко това обаче е на път да изчезне заради немарливостта на властта да реши толкова значим проект като пречиствателната станция. Друг натежал въпрос остава и огромното незаконно сметище, обхващащо около 50 дка в близост до езерото. На него битовите и строителните отпадъци са изхвърлени редом със земеделските, правейки почистването изключително трудно и скъпо начинание.

Така едно благословено парче земя започва да се превръща в кошмар, от който хората бягат. Макар през последните години интересът към инвестициите в селски имоти да бележи известен ръст, в Сребърна голяма част от населението е в третата възраст, училището е затворено дълги години и наподобява декор от филм на ужасите. Вместо да гъмжи от живот и туристи, селото бавно, но сигурно потъва в небитието, докато политическите играчи печелят на гърба на българските данъкоплатци, разпределяйки държавни поръчки и съсипвайки природата, за да изграждат ВЕИ мощности, изкарващи човешкия фактор от уравнението.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК!