Докато зеленчукопроизводителите молят за вода, институциите разплитат законови режими, директиви и оправдания. В ефира на „Беновска пита“ Манол Генов и Павел Стоименов се срещат – не на площада, а в ефира. А водещата, както винаги, не пита просто – притиска.

Кой ще напои България?

„Г-н Генов, цяла България ви гледа!“, започна Илиана Беновска.
Въпросът не беше за стил, а за живот – буквално. Защото в държава, в която дините пресъхват, каналите гният, а земеделците наливат пари в пясък, министърът на околната среда и водите трябва да има не просто позиция – решение.

И Манол Генов го имаше – или поне започна с едно:
„Напояването е в ресора на Министерството на земеделието.“
С други думи – не при него.

Но, в опит да се покаже диалогичност, Генов разказа за срещи с колеги, за откази на разрешения за водоползване, за ограничено подаване от „Белмекен“ и „Батак“ – за да се „акумулира достатъчно вода“ за напояване.

Писмото, което не е стигнало (или не е прочетено)

Павел Стоименов, земеделец от „Агро Бел 2001“ и консултант на „Величие“, не дойде с риторика – а с конкретно предложение. Писмено. Входирано.

2 милиона декара за напояване, без лев от държавата. Само със средства на производителите.
Идеята: фиксирана такса, сондажи до 40 м, уведомителен режим, икономическа логика и екологично равновесие.

„Слушам го за първи път в пълен текст“, призна Генов.

И оттам – в типичното българско темпо – „ще се срещнем“, „ще видим“, „има наредби“, „няма как“, „директивите не позволяват“.
С една дума: чакане.

Държава, която не полива, но глобява

„В момента не можем да разчитаме на „Напоителни системи“, те са разграбени“, отсече Стоименов.
„Аз не съм им адвокат“, отвърна Генов.
Но все пак – обеща среща, включително за помпената станция на язовир „Пясъчник“ и нови изменения в наредбите.

Именно тук Беновска натисна педала:

  „Г-н министър, тази система е мъртва. Земеделците не искат субсидии, искат да поливат. Искат промяна. Сега.“

От каналите към сметищата

Но предаването не спря дотам. Темата рязко смени полето – от недостига на вода до източниците на екологична зараза.
Беновска пусна кадри от документалния филм на „Величие“ за нерегламентираните сметища.

Йордан Мицикулев, от Пазарджик: „Живеем върху отрова, пием инфилтрат, дишаме метан. А институциите... ни отчитат за статистика“.

Генов опита да се разграничи – посочи, че отговорността е при кметовете. Но призна: „София е най-голямото нерегламентирано сметище“.

Беновска го контрира:

„А регламентите? Санкциите? Бяхте на среща със сдружението на общините – те трябва да реагират. Или ще ги глобявате отново?“

Политика ли е или родолюбие?

Темата за политическата ориентация на Стоименов беше повдигната.
Беновска го подчерта: „Представлява партия „Величие“, но не води война, а говори със земята“.
Генов се опита да тушира – „не съм чул за глоба, не коментирам слухове“. 

Финалният акорд – отново към националното:

  „Политиците трябва да са българи, преди да са партийци“ – каза Беновска.
  „Съгласен съм“, отвърна Генов.

Заключението не е край, а начална точка

Среща ще има. Законопроекти – може би. А дали ще се полива? Зависи.
Но в едно няма съмнение:

„Беновска пита“ не просто задава въпроси – тя събира фронтовите линии на битките, които другите премълчават.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК