Документалният филм на „Величие“, излъчен в предаването „Беновска пита“ по Радио К2 и Канал 3, разтърсва с кадри, разкази и истини, които властта предпочита да не чува. Когато политиците мълчат, гражданите говорят.

Микрофонът е отворен: „Беновска пита“ дава трибуна на „Величие“

Предаването, познато със своята безкомпромисна линия и диалог с политици от всякакъв ранг, този път вместо въпроси – изслуша факти. Беновска отвори ефира си не за да раздава реплики, а за да усили гласа на онези, които крачат през сметищата, документират екологични престъпления и подават сигнали, които остават без отговор.

„Беновска пита“ се превърна в платформа за истината, за нецензурирания глас на улицата, и даде възможност на координацията „Величие“ да покаже какво точно се случва в Петрич, Шумен, Варна, София, Пловдив, Хасково и още десетки градове.

Филмът: България – зарината от боклук, задушена от институционален отказ

Разказан от Йордан Мицикулев и екипа на „Величие“, филмът не е журналистика. Това е полево разследване, граждански вик, политическа присъда. Камерата показва не само купчини боклук, а и ефекта им – върху хора, върху води, върху въздуха, върху бъдещето.

  ❝ Инфилтратът – черната смърт, която тече под краката ни.

  ❝ Запръстените сметища – институционализирана лъжа.

  ❝ Метан, трупове, гризачи – кръговратът на отровата.

Беновска не прекъсва. Тя слуша. Защото този път политиците трябва да мълчат.

Вместо студийна полемика – свидетелски разкази от координатори на „Величие“ в почти всяка област. Всеки с камера, микрофон и адекватна доза гняв.

И докато филмът показва лицето на проблема, предаването на Беновска му дава легитимност, медийна тежест, достъп до ефира, който политиците следят, но не искат да коментират.

Медията като оръжие за промяна

Не за първи път „Беновска пита“ подава ръка на граждански гласове. Но този път прави нещо повече – поема риска да се конфронтира със система, която предпочита да зарови проблема, буквално и преносно.

Или както каза Мицикулев:

„Ако не се вдигнем ние, ще ни зарият. Думата „екология“ няма стойност, ако няма хора, които да я защитават.“

Ако има надежда, тя започва оттук: камера, микрофон и действия

Този филм, излъчен от „Беновска пита“, не е просто аларма – той е покана за съучастие, вик за солидарност, началото на протест с камера в ръка.

И ако нещо тежи повече от думите на Беновска този път, това е мълчанието на политиците, които чуха всичко… и все още не отговарят.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК