Първа заблуда. „Само партия може да предложи референдум.“

Не е вярно. Всеки инициативен комитет от 5 граждани, събрал поне 200 000 подписа, може да го направи. Освен това могат и: една пета от депутатите, една пета от общинските съвети, правителството, президентът. 

Виж чл. 10, ал. 1 от Закона за пряко участие (известен като Закон за референдумите): https://lex.bg/laws/ldoc/2135636485

Втора заблуда. „Президентът може да направи референдум.“

Не. Президентът може да предложи референдум по даден въпрос или въпроси, но парламентът няма задължението да се съгласи. Може да отхвърли един или всички въпроси.
По същия начин предложения за референдум могат да правят МС, 1/5 от депутатите, 1/5 от общинските съвети, както и граждани, събрали 200 000 валидни подписа. Но парламентът може да отхвърли искането.

Трета заблуда. „Парламентът може да отхвърли всеки референдум.“

Не може. Има ЕДИН-ЕДИНСТВЕН случай, в който НС не може да отхвърли предложените за референдум въпроси. Той е следният:

- събрани са от граждани поне 400 000 валидни подписа;

- въпросът или въпросите НЕ ПРОТИВОРЕЧАТ на чл. 9, ал. 2, 3 и 4. Виж по-горе закона.

И двете условия трябва да са изпълнени едновременно.

Ако са събрани по-малко от 400 000 подписа, НС може да отхвърли предложението. Ако някой от въпросите дава основание да се счита, че противоречи на чл. 9, ал. 2, 3 или 4, тогава той най-вероятно ще падне. Както стана с въпроса за лева. Падна по линия на ал. 4.

Четвърта заблуда. „Гражданска инициатива и референдум са едно и също.“

Не са. Гражданската инициатива, каквато беше подписката срещу СЗО, не задължава по никакъв начин с нищо институцията, към която е насочено искането, освен тя да разгледа искането и да отговори на инициативния комитет. А как ще отговори - ще удовлетвори или ще отхвърли искането, е нейна воля.
При референдума нещата стоят по съвсем друг начин, когато са събрани 400 000 подписа и въпросите не противоречат на закона.

Пета заблуда. „В един референдум може да се постави само 1 въпрос.“

Невярно. На референдум може да се поставят колкото искаме въпроси - 2-3-5-10 и повече. Няма ограничение. Разумно е да се поставят повече важни въпроси в един референдум. По всеки от тях после може да се гласува различно, в зависимост от разбиранията на гласуващия.

Шеста заблуда. „Както и да гласуват хората на референдума, накрая парламентът решава.“

Точно обратното. Когато са налице следните 2 условия:

- в референдума са гласували не по-малко от гласувалите на последните парламентарни избори
- и мнозинството от тях е посочило отговор ДА, решението, което това мнозинство взима, става неделима част от законодателството на страната. Парламентът само трябва да го впише. Но и да не го впише, то пак важи. Виж чл. 9, ал. 6 и 7.

Нещо повече - всички съществуващи законови норми, които противоречат на решението на референдума, спират действието си АВТОМАТИЧНО, не се зачитат вече.

- Силата на референдума е огромна. 
- С референдум може да се променя почти всеки закон и по-голямата част от Конституцията.
- На практика с референдум народът може да реши всеки проблем в държавата.

Именно затова се прави всичко възможно да бъдем убедени, че референдумите в България са невъзможни - за да не се и опитваме. Че току-виж сме успели.

Присъединете се към нашата общност в Telegram  ТУК