Отминаха 34 години от приемането на Конституцията, но в България продължава да липсва законова рамка, която да гарантира честността на изборите и правото на гражданите да оспорват изборните нарушения. Това не е просто юридически пропуск – това е умишлено бездействие, което бетонира статуквото и узаконява изборните манипулации. В продължение на три десетилетия политическата върхушка се възпроизвежда, опирайки се на избирателни измами, юридически абсурди и подчинени институции, които превръщат демократичния процес в театър на абсурда.
Фантомната демокрация: как България се управлява от нелегитимни институции
Какво означава да живееш в държава, в която над 70% от населението не гласуват? Означава, че малцинството взема решения за мнозинството, а демокрацията е само фасада за задкулисни договорки. Означава, че онези, които отиват до урните, гласуват в условия, в които вотът им е манипулиран, контролираният вот е узаконен, а нарушенията остават ненаказани.
На последните парламентарни избори наблюдавахме класически сценарий на изборна манипулация. Подвижни секции с нереалистично висока избирателна активност – над 500% в някои райони, фантомни секции, които не фигурират в официалните протоколи, незаконни смени на членове на секционните избирателни комисии (СИК) и централизирано манипулиране на резултатите чрез „правилните“ избирателни комисии. Всички тези факти са документирани, но властта удобно си затваря очите. А Конституционният съд – единственият орган, който би трябвало да осигури контрол върху изборния процес – мълчи.
Конституционният съд – параван за узаконяване на изборните измами
От 11 ноември 2024 г. в Конституционния съд на Република България стои дело № 33/2024, заведено от 58 народни представители, които оспорват законността на изборите. Въпреки ясния законов срок от два месеца за произнасяне, съдът протака с месеци. А през това време парламентът приема закони с нелегитимно мнозинство, формира институции и назначава органи, които следва да решават съдбата на гражданите, докато тяхната собствена легитимност е поставена под въпрос. Това не е просто забавяне – това е отказ от правосъдие. Конституционният съд е призван да бъде страж на демокрацията, но вместо това, с пасивността си, се превръща в съучастник на изборните манипулации.
Според чл. 150 от Конституцията на Република България президентът на републиката, Върховният касационен съд (ВКС), Върховният административен съд (ВАС), Министерският съвет, омбудсманът (който въобще липсва от една година) и главният прокурор имат правомощието да сезират Конституционния съд при установени нарушения на Конституцията и ако са сезирани от граждани и политически субекти, участвали в изборния процес. Въпреки фрапантните изборни манипулации и беззаконието тези органи запазват мълчание. Интересен факт е, че съдия-докладчикът по делото Соня Янкулова ги конституира като заинтересовани страни в определението за допускане на №34/2024 от 58 народни представители, от които 6-има на ПП „Величие“, но след обединяването на делата и поемането на доклада от Янаки Стоилов по к.д. №33/2024, те удобно бяха пропуснати. Тези институции бяха изрично сезирани от ПП „Величие“, но ВКС дори чрез своя колегиум отказа да разгледа искането. Възниква въпросът: защо Янаки Стоилов, юристът на президента Румен Радев, скри отговорността на тези институции от становището по едно от най-мащабните дела в новата ни история? Защо беше удобно изчистено тяхното участие, след като първоначално бяха конституирани като заинтересовани страни? Това не е просто процедурно недоглеждане – това е целенасочен отказ да се изиска отговорност от органи и институции, които би трябвало да защитават законността и демокрацията.
Безобразието стига и до европейските избори
Този порочен модел не се ограничава само до националните избори. Той се възпроизвежда и на европейските избори, където вотът от България е също толкова компрометиран.
Фалшиви гласове, фантомни секции, нерегламентирани пренасочвания на гласоподаватели – всичко това се превръща в част от европейския политически пейзаж. Правото е погребано, корупцията управлява. През 2009 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България по делото „Петков и други срещу България“ (Petkov and Others v. Bulgaria), като постанови, че липсата на механизъм за съдебен контрол върху изборите нарушава Европейската конвенция за правата на човека. В решението си ЕСПЧ заяви, че българските граждани са лишени от ефективно средство за защита, когато става дума за оспорване на изборни резултати. 15 години по-късно България продължава да не изпълнява това решение, а демокрацията ни все повече се превръща в симулация. Вместо да създаде механизми за контрол и правосъдие, държавата узаконява хаоса и корупцията. Конституционният съд отказва да осигури контрол върху изборите, въпреки че е основният орган, който би трябвало да защитава конституционния ред. Липсата на законова рамка означава, че всяко следващо правителство може безнаказано да фалшифицира избори, без да има реален механизъм за защита на избирателите.
Защо Европа мълчи така оглушително? Отговорът е ясен – никой досега не е извършил този къртовски труд да докаже предизвестената смърт на демокрацията в България. Единствено партия „Величие” доказа безобразието на българския институционален преврат, практикуван пред широко затворените очи на ЕК. Именно и само „Величие“ разплита бюрократичните брюкселски дантели, а след конституционната мъгла ще разсеем и мита за демократичния ни европейски партньор.
В правова държава върховенството на правото е над всичко. Но в България то е заменено от върховенството на държавната корупция, пазена със закон. Със заглушаване на институциите, със саботиране на съдебния контрол и с изборни манипулации властта успя да бетонира една система, в която изборите са просто фасада. А какво означава това за бъдещето? Означава, че всяка следваща власт ще се самовъзпроизвежда чрез фалшификации. Че гражданите ще останат без реален избор, защото гласовете им ще бъдат откраднати и пренасочени. Че нито едно управленско решение няма да има нужната легитимност.
Конституционният съд има избор – да защити правото или да бъде съучастник в неговото погазване. Времето за мълчание изтече. Народът чака своята истина. Европа е явният съучастник на изборната подмяна, на овладяната държава и на удобните корупционери Борисов и Пеевски, защото само те са доволни от въргалянето в кочината на беззаконието. Институционалното безсилие е търсен резултат, който се експлоатира от статуквото вече 34 години.
Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК
Коментари
Статията има 0 коментара