Името на Ивелин Михайлов е познато най-вече покрай „Исторически парк“, предприемаческата му дейност и политиката. Зад публичния образ обаче стои история, която започва далеч преди всичко това - в Горна Оряховица, в семейство на медицински работници и учители, сред книгите на баба му и дядо му и едно детство, което самият той определя като сурово.

За ранните години от живота му разказва подробно биографичната книга „Ивелин Михайлов – Създателят на Исторически парк“ на Християн Дянков, в която са събрани както спомените на самия Михайлов, така и разкази на негови близки, приятели и хора, работили с него.

Но кой е Ивелин Михайлов преди бизнеса, „Исторически парк“ и политиката? Откъде започва историята му и как стига до мястото, на което се намира днес?

От Горна Оряховица започва всичко

Ивелин Михайлов е роден през 1977 г. в Горна Оряховица. Когато е на три години, семейството се премества в Плевен, където баща му работи като фелдшер. Майка му Йорданка Савова е медицинска сестра. След раздялата на родителите му около петгодишна възраст той се връща с майка си в Горна Оряховица и голяма част от грижите за него поемат баба му и дядо му – Надежда и Иван Савови, и двамата учители. 

Именно те имат силно присъствие в ранните му години. Баба му е начален учител, а дядо му преподава математика и история. От тях идват не само подготовката за училище и отношението към образованието, но и ранният му интерес към българската история.

Детството му преминава между Горна Оряховица, Плевен и село Гиген край Дунав, откъдето е баща му. Още от седемгодишен пътува сам с влак между Плевен и Горна Оряховица, а ваканциите в Гиген остават свързани с колелета, риболов, плуване в Дунав и детските приключения на село. 

Детство, което сам определя като сурово

В биографичната книга Михайлов не представя детството си като безгрижно. Говори за семейни трудности, лишения и ситуации, в които още като дете трябва да разчита на себе си.

Той сам свързва тези години с начина, по който впоследствие започва да посреща трудностите. Разказва, че когато има проблем, не е очаквал някой друг да го реши вместо него, а е търсел начин сам да се справи. 

Паралелно с това книгите се превръщат в постоянна част от живота му. В дома на баба му и дядо му има голяма библиотека, а майка му също чете много. По-късно сред личностите и литературните образи, които посочва като вдъхновение, са цар Симеон, цар Калоян, Д'Артанян, Жан Валжан и капитан Джеймс Кук

Като дете мечтае за приключения и открития. Първоначално иска да бъде откривател като Джеймс Кук, а след това - космонавт.

Отличник, но не и типичното „кротко дете“

В училище Михайлов е сред добрите ученици. Особено силно го привличат литературата, историята и анализът на прочетеното.

Извън класната стая обаче интересите му са много по-разнообразни. Тренира борба, свири на акордеон, пее в градски хор, участва във фанфарен оркестър и посещава занимания по ракетомоделизъм, корабомоделизъм и автомоделизъм. По време на средното си образование учи и програмиране.

Още в тези години започва да търси начини сам да печели пари. С брат си събират хартия, бутилки и желязо за вторични суровини. По-късно работи физическа работа, включително по строежи и разтоварване на вагони. 

Казармата и първият голям сблъсък с ограниченията

През 1997 г. влиза в казармата – период, който по-късно определя като един от най-тежките в живота си.

Очакванията му са свързани с военно обучение, физическа подготовка и придобиване на бойни умения. Вместо това попада в армията в една от най-тежките икономически години за България. В спомените си разказва за липса на достатъчно храна, оборудване и реална подготовка.

Най-трудно приема ограничаването на свободата. Казармата го поставя в среда, в която трябва да изпълнява заповеди и правила, независимо дали е съгласен с тях.

След уволнението си не кандидатства веднага в университет. Дава си една година, през която, както сам разказва, основно се забавлява. След това обаче идва Варна.

Студентските години във Варна

Михайлов е приет редовно обучение в специалност „Стопанско управление“ в Икономическия университет – Варна. В началото се отдава сериозно на ученето. Особено интересни са му микро- и макроикономиката. Студентските години обаче постепенно се превръщат и в период на търсене - не просто на образование, а на посока. Тя започва да се очертава в началото на 2003 г.

Семинарът, който променя професионалната му посока

През януари 2003 г. негов приятел го кани на семинар на „Евролайф“. По това време Михайлов все още е студент.

Така започва професионалният му път във финансовото консултиране.

В книгата негови тогавашни колеги си спомнят млад човек, който непрекъснато търси знания от по-опитните. Самият той признава, че първите му обучения пред публика са били сериозно предизвикателство. Постепенно обаче започва не само да работи с клиенти, но и да обучава други консултанти.

С времето изгражда собствен екип и все повече се насочва към обучение, организация и управление на хора. За резултатите си е многократно награждаван, а едно от признанията е чисто нов автомобил. Стига до "ТОП" консултант дори в Европа.

„Тогедър“ - от консултант към предприемач

През 2008 г. идва следващата голяма промяна.

Михайлов напуска „Евролайф“ и създава собствена компания – „Тогедър“. Като причина в биографията посочва желанието си да има свободата да реализира собствените си идеи за работа, обучение и обслужване на клиентите.

Около компанията постепенно се изгражда екип от финансови консултанти. Обученията, четенето и личностното развитие се превръщат в съществена част от модела, който той развива.

Професионалният му път обаче скоро излиза извън рамките на финансовото консултиране.

От една необичайна визитка до „Трежър“

Историята на „Трежър“ започва по необичаен начин.

През 2008 г., по време на световната финансова криза, Михайлов посещава семинар на Джефри Гитомър и решава, че иска визитна картичка, която хората няма да забравят – под формата на златна монета.

От една поръчка постепенно се стига до други – скулптури, монети, чаши, статуетки и реплики на произведения на изкуството. Така се появява „Трежър“.

И именно чрез развитието на тази дейност Михайлов започва да работи с историци, археолози, художници, скулптори, реставратори, занаятчии и различни майстори.

Това се оказва една от връзките към следващия голям проект.

Идеята за „Исторически парк“

Интересът към историята всъщност не се появява тогава. Той присъства още в детството му - в уроците на дядо му, в книгите и в интереса към българските владетели.

Михайлов разказва, че още след посещение в Санкт Петербург през 1986 г. остава впечатлен от съхранените дворци и исторически сгради и започва да си задава въпроса защо толкова малко от средновековното архитектурно наследство на България е запазено.

Години по-късно тази идея започва да придобива конкретни очертания.

Първоначално мисли за възстановяване на Царевец. След това насочва вниманието си към възможността да бъде създаден изцяло нов обект, който да представя различни периоди от историята по нашите земи.

Първоначалната концепция е за около 30 декара. Впоследствие проектът нараства над 136 декара.

От празното поле до първите сгради

Преди „Исторически парк“ е създадено Неолитното селище, което дава възможност част от идеите да бъдат изпитани на практика. Следват работа по визуализацията, идейния проект и привличането на специалисти от различни области. В средата на 2017 г. започва изграждането на самия „Исторически парк“.

Предизвикателството е необичайно - на празен терен трябва да бъдат пресъздадени архитектура, среда и елементи от различни исторически периоди.

Две години по-късно идва един от най-важните моменти в историята на проекта.

22 юни 2019 г.

На 22 юни 2019 г. „Исторически парк“ официално отваря врати.

В биографичната книга последните седмици преди откриването са описани като денонощна работа. Според посоченото там на събитието присъстват около 20 000 души, а участници в програмата идват и от други държави.

Паркът обаче не е завършен.

Строителството продължава и след откриването, като постепенно се добавят нови обекти и цели исторически комплекси.

Така проектът, започнал като идея за представяне на българското минало, постепенно се превръща в централна част от публичната биография на Ивелин Михайлов.

От „Исторически парк“ към промяната на цялата среда

С изграждането на „Исторически парк“ обаче амбициите на Михайлов не остават затворени зад границите на туристическия комплекс.

Следващата му идея е по-мащабна – развитието на самото село Неофит Рилски, а впоследствие и на други населени места в община Ветрино. В биографичната книга той определя първоначалната си цел като създаване на „образцово населено място“, което постепенно да се превърне в по-добро място за живот.

Започва изкупуването и възстановяването на стари имоти. Част от къщите са изграждани или преустройвани в архитектурен стил, вдъхновен от българското и византийското средновековие. Появяват се идеи за нови туристически и обществени обекти, странноприемница, места за настаняване и административна сграда.

На центъра на Неофит Рилски е изградил и каменна автобусна спирка в старобългарски стил, с чакалня, телевизор и тоалетна, която впоследствие е дареил на общината.

Самият Михайлов обяснява, че първоначално е искал тази концепция да бъде приложена само в Неофит Рилски, но постепенно започва да гледа на община Ветрино като на минималния мащаб, необходим за реализирането на идеята му.

Така около „Исторически парк“ започва да се оформя не просто туристически обект, а цяла среда от свързани частни, обществени и доброволчески инициативи.

Църкви, паметници и каузи извън „Исторически парк“

Друга линия в дейността на Михайлов е свързана с историческата памет и православните храмове.

Чрез инициативи, свързани с Фондация „Въздигане“, започват кампании за исторически и културни проекти. Един от най-известните е паметникът на хан Алцек в италианското Челе ди Булгерия. В биографията Михайлов разказва, че за реализирането му е организирана дарителска кампания, а подготовката и изработката продължават около пет месеца. Изграден е и паметник на Аспарух, който вече е поставен в центъра на село Неофит Рилски.

Следва и паметник на хан Котраг в Русия – инициатива, за която в книгата Михайлов подробно разказва за контактите и усилията около получаването на необходимото съгласие за поставянето му.

Тези проекти показват още една посока в дейността му – опита български исторически личности и събития да бъдат представяни не само в България, но и на места извън страната, свързани с българската история.

Паралелно с това се развиват и инициативи, свързани с православни храмове. През 2024 г. например е направена първа копка на църквата „Св. Патриарх Евтимий“ в комплекса на „Исторически парк“. Публичната информация за проекта посочва, че грубият строеж е дарение от Живко Вълканов.

По-късно Ивелин Михайлов организира изграждането на църквата „Св. Петка“ в Средно село, за която е организирана дарителска кампания чрез Фондация „Въздигане“

Той е познат и със своята издателска и образователна дейност. През годините участва в издаването на близо 100 книги, сред които заглавия на историческа, икономическа, бизнес и образователна тематика. Около проектите си обединява автори и художници и подпомага създаването на стотици картини, посветени на българската история и култура.

Паралелно с това развива и академия, насочена към подготовката и развитието на млади кадри, в която се провеждат обучения и се издава литература в областта на маркетинга, икономиката, финансите, предприемачеството и личностното развитие.

А извън работата?

Зад бизнеса и обществените проекти стои и друга част от живота му, за която самият Михайлов говори значително по-рядко публично – семейството.

Той е баща на четири деца.

И може би именно тук има една от интересните връзки между началото на историята и зрелите му години. Детето, което израства след раздялата на родителите си и прекарва голяма част от времето при баба си и дядо си, по-късно определя собственото семейство като едно от най-ценните неща в живота си.

„Сега едно от най-хубавите неща, които изпитвам, е да се прибера у дома при семейството ми“, казва той в биографията си.

Пътят от Горна Оряховица до „Исторически парк“ обаче не е последната глава от историята на Ивелин Михайлов.

В собствените си разкази Ивелин Михайлов представя развитието на Неофит Рилски като опит да покаже на практика как според него може да изглежда едно по-добре организирано населено място. Постепенно интересът му излиза от рамките на отделния бизнес или строителен проект и се насочва към развитието на инфраструктурата, населените места и местните общности.

Един от ключовите сблъсъци идва около инвестиционните намерения за изграждане на ветрогенератори в района.

Още през 2023 г. Михайлов публично се противопоставя на подобни проекти и твърди, че разполагането на ветрогенератори би се отразило негативно върху средата, туризма, стойността на имотите и развитието, което вече е започнало около Ветрино и Неофит Рилски. Публични документи на общината също показват, че на територията ѝ са били заявявани инвестиционни намерения за предоставяне на общински терени за ветрогенератори.

За Михайлов този спор вече не е само бизнес въпрос. Той го представя като необходимост местните хора да могат да защитават начина, по който искат да се развива районът им. Именно на този фон местната обществена активност постепенно прераства в политическа.

Така пътят, започнал с предприемачество, „Исторически парк“ и опитите за развитие на едно малко населено място, постепенно достига до националната политика.

След последните избори и натрупания политически опит идва и разбирането, че следващата стъпка трябва да бъде по-голяма. Стъпка, с която да покажат, че моделът за борба и справедливост, който защитават и прилагат на практика, може да бъде пренесен и на друго ниво.

Така през 2026 г. идва и следващата стъпка. „Величие“ издига Ивелин Михайлов за кандидат за президент на Република България, а проф. Юлиана Матеева - за кандидат за вицепрезидент.

На 25 октомври 2026 г. предстои изборът, който ще определи дали политическият път на Ивелин Михайлов ще продължи към президентската институция.