Погледнете последователността от факти. Брюксел нареди ускорено развитие на ВЕИ.
ЕСО подготвя мрежата за над 8000 мегавата нови ВЕИ мощности в Североизточна България – 222 километра нови електропроводи 400 kV и реконструкция на близо 1000 километра съществуващи линии.
Българо-румънският проект „Кармен 2" получи статут на проект от общ европейски интерес и предвижда близо 1 млрд. лв. инвестиции в мрежата – с европейско финансиране, което вече тече.
Планът на МОСВ за приоритетните зони въвежда кратки срокове за разрешителни и за самата екологична оценка. Ускорени процедури, съкратен дебат.
Милиарди левове. Хиляди мегавати. Стотици километри кабели през землищата на българските села. Хиляди кубици бетон директно в чернозема, в горите или по планинските била.
И в цялата тази машина зее една дупка, голяма колкото Добруджа.
Никой в България никога не е изследвал въздействието на инфразвука от ветрогенераторите върху здравето на хората, които ще живеят до тях.
Отворете който и да е доклад за екологична оценка. Ако изобщо намерите измервания, това биха били таблици за шум в децибели по крива „А“ – методика, която по самата си конструкция изрязва ниските честоти от измерването.
Инфразвукът е под 20 херца. Ухото го подминава, но тялото го усеща – като вибрация, като натиск, като безсъние, като тинитус – като болест. А уредът, с който държавата „проверява“, ако изобщо проверява, е глух точно в този диапазон.
С каквото и да мерят, ако изобщо го правят, получават тишина на хартия. Тази тишина е приета за даденост. Върху нея се разписват разрешителни. И съдби!
И тук стигаме до същината.
Превръщането на българската земя в частни индустриални енергийни площадки е ПОЛИТИЧЕСКО решение, ЛИШЕНО ОТ ИКОНОМИЧЕСКА ЛОГИКА!
Решение за поколения напред. Решение кой ще владее енергетиката на България – държавата и нейните граждани или частни инвеститори, задгранични централи и брюкселското зелено лоби.
А властта обърна хода на историята ни с наведен гръб. Защото държава без енергиен суверенитет не може сама да пише историята си.
В една република такива решения принадлежат на суверена. Българските граждани трябваше да бъдат попитани – с национален дебат, с публична сметка какво печели и какво губи държавата, с независима научна оценка преди първата копка. Не – преди първото решение!
Затова питам публично.
Възложи ли някой на Българската академия на науките цялостен анализ – икономически, здравен, агрономически – на целесъобразността на тази трансформация?
Ако такъв анализ съществува, да бъде публикуван още утре.
Ако липсва, значи най-мащабното преустройство на българската територия от десетилетия се извършва без научна оценка и без мандат от народа.
Колко доклада за ЕО в България съдържат измервания на нискочестотен шум и инфразвук край действащи ветропаркове? Искам отговор с числа.
И кой пое отговорността да съкрати сроковете за екологична оценка, преди науката да е казала думата си?
Защото редът на нещата в една държава с достойнство е прост – първо въпросът към народа, после решението, и то след изследвания, и чак накрая бетонът.
У нас бетонът върви пръв, а народът научава последен.
Българската земя храни поколения. Тя принадлежи на българските граждани и всяко решение за нейната съдба минава първо през тях.
Коментари
Статията има 0 коментара