В началото на седмицата Министерството на туризма побърза да се похвали на официалната си страница как д-р Илин Димитров и посланикът на Япония у нас Н. Пр. Чикахиса Суми са обсъдили да доведат повече японски туроператори в България. Целта е японският бизнес да види на място потенциала за културен, винен, спа и фестивален туризъм. Министърът ентусиазирано заяви, че Япония е интересен пазар и държавата е готова да обедини усилия с бизнеса, а посланикът допълни, че през 2025 г. близо 8 хиляди японски граждани са посетили страната ни най-вече заради културния туризъм.

Българската роза, българското кисело мляко, Рилският манастир, нестинарските традиции, обектите под закрилата на ЮНЕСКО, българското вино и минералните извори бяха посочени като особено привлекателни за японските туристи. Обсъдени бяха дори студентски обмени и университетски мрежи.

На пръв поглед всичко звучи прекрасно. Европейски, модерен и перспективен подход към развитието на туризма. Но именно тук се откроява един от най-големите парадокси в управлението на страната. Докато държавата търси начини да рекламира България пред чужденците като дестинация за културен туризъм, тя не само не подкрепя, а често поставя пречки пред инициативите, които реално изграждат и развиват този туристически продукт.

Големият парадокс: Търсим чужди туристи, докато унищожаваме собственото си културно, историческо и духовно наследство

Да, за туристите от далечни държави като Япония именно културата и историята са най-голямата ценност. Но ако това действително е приоритет на държавата, логично би било да насърчава всеки проект, който съхранява, пресъздава и популяризира българската история и традиции. Точно тук се разминават думите с действията. Докато министър Димитров говори за привличане на чуждестранни туристи и партньорства с бизнеса, реалният културен и исторически туризъм в България трудно намира подкрепа. Държавата твърди, че търси решения за развитието на сектора, а същевременно работещи идеи и частни инициативи често се сблъскват с административен рекет, бюрократични препятствия, санкции и институционално безразличие.

В България има предприемачи и проекти, които могат да превърнат цели региони в разпознаваеми туристически дестинации. Вместо да бъдат насърчавани, те нерядко са поставяни в положение да оцеляват въпреки държавата, а не с нейна помощ.

Двойната игра и политическият театър

Сегашното правителство, както и предишните, показа, че обещанията за по-добра бизнес среда са останали предимно на думи. Вместо реални реформи обществото наблюдава познат политически спектакъл. Държавният апарат продължава да поддържа изкуствено разделение по теми като „за Европа или за Русия“, докато истинските проблеми остават на заден план – икономическото обезлюдяване, липсата на перспектива и отслабването на държавността.

В същото време олигархичният модел продължава да функционира необезпокоявано. Лицата в управлението се сменят, но механизмите на влияние остават същите. Политическите фигури идват и си отиват, докато решенията продължават да се вземат от едни и същи задкулисни кръгове.

България е превърната в окоп от бетон, солари и празни магистрали

Правителството вече повече от два месеца е на власт, но все още липсва ясна визия за регионалното развитие и индустриалното райониране. Никой не казва на хората каква е дългосрочната перспектива за техните населени места.

Вместо да се развиват културните и историческите райони, все по-често се говори за ветрогенератори, соларни паркове и дейта центрове. Регионите се обезлюдяват, а недостигът на работна ръка се компенсира с внос на евтина работна сила и с навлизането на изкуствения интелект.

Погледнете пътищата ни. Достатъчно е човек да мине по магистрала „Струма“, за да види колко хиляди българи ежедневно поемат към Гърция. У нас липсват усещането за подреденост, качествената инфраструктура и перспективата за развитие. Движението по пътищата намалява, населението се стопява, а страната остава с остаряла транспортна система и все по-сериозни демографски проблеми.

Есента идва: Време е за равносметка

Докато политиците продължават да се занимават с теми, които вълнуват основно самите тях, повечето хора се опитват поне за кратко да се насладят на лятото и да си позволят няколко дни почивка.

Но след лятото неизбежно ще дойдат сметките. Септември и октомври ще поставят на изпитание домакинствата и тогава красивите PR послания няма да могат да прикрият реалността.

Затова, когато четете поредното PR съобщение на Министерството на туризма за това как д-р Илин Димитров щял да показва България на японските туроператори, не се поддавайте на илюзията. Това не е търсене на решения. Това е прикритие. Прикритие на факта, че докато ни разиграват театър за пред чужденците, собствената ни държава отвътре злокобно изяжда живота и бъдещето на хората.