Докато Европейският съюз договаря все по-широк достъп на мед от трети държави, България е изправена пред реалния риск да загуби конкурентното си предимство в един от малкото отрасли, в които все още е сред водещите производители в Европа.

Европейския парламент за модернизираното търговско споразумение между Европейския съюз и Мексико изглежда като поредната дискусия за свободната търговия. В действителност обаче той поставя въпрос, който за България е много по-голям от поредната промяна на митнически режим. Става дума за бъдещето на българското пчеларство, което десетилетия наред изгражда репутацията на страната като производител на висококачествен мед и което продължава да осигурява поминък на хиляди семейства в най-бедните и обезлюдяващи се райони.

На пръв поглед увеличаването на безмитната квота за мексикански мед от 30 000 на 35 000 тона не изглежда драматично. Истинската промяна обаче е записана в следващия текст на споразумението – след седем години количествените ограничения отпадат напълно. Това означава, че Европейският съюз постепенно се отказва от всякаква защита на собственото си производство именно в сектор, в който изисква от европейските производители едни от най-високите стандарти в света. 

За България това решение има особена тежест. Страната произвежда приблизително между 10 и 12 хиляди тона мед годишно и е сред държавите, които формират сериозен дял от качествения европейски пчелен мед. Българският мед не се конкурира с количество, а с качество. Именно затова всяко понижаване на цените вследствие на масов безмитен внос поставя под риск не само доходите на пчеларите, но и самото съществуване на българското пчеларство.

Парадоксът е очевиден. Брюксел инвестира милиарди евро чрез Общата селскостопанска политика, за да подпомага европейските производители, докато чрез новите търговски споразумения постепенно ги изправя пред конкуренция от държави, които работят при различни производствени разходи, различни екологични изисквания и различни контролни режими. След споразумението с държавите от Меркосур, което допуска 45 000 тона безмитен мед, сега идва Мексико, а Европейската комисия вече обяви, че предстоят и преговори с Индия и Индонезия. Всяко следващо споразумение само по себе си изглежда управляемо. Всички заедно обаче очертават нова търговска политика, която постепенно променя пазара на мед в Европа. Именно тук беше отправено и най-сериозното предупреждение по време на дебата в Страсбург – Европа не може да жертва собствените си пчелари в замяна на търговски отстъпки в други отрасли. Ако едно производство изчезне, неговото възстановяване не става с нов регламент или с европейска субсидия. Отнема десетилетия.

Още по-тревожно е, че либерализацията се предлага в момент, когато самата Европейска комисия предупреждава за риска от фалшифициран мед. Изследването на нейния Съвместен изследователски център установява съмнения за автентичността на повече от една четвърт от изследваните проби мед с произход Мексико. Именно затова критиците поставиха логичния въпрос: Ако Европа все още се бори с контрола върху качеството, защо първо отваря пазара и едва след това обещава, че контролът ще бъде достатъчен?

За България този дебат вече не е само за меда. Това е дебат за икономическия суверенитет, за бъдещето на едно конкурентно национално производство и за мястото на българските земеделски производители в общия европейски пазар. Ако Европейският съюз не намери баланса между свободната търговия и защитата на собственото си производство, първите, които ще платят цената, няма да бъдат големите търговски компании. Ще бъдат българските пчелари.