Безпрецедентен проект на решение със сигнатура 52-654-02-48 отваря вратите към класифицираната информация за висш ръководител в здравната система. 

В кулоарите на Народното събрание тихо беше внесен документ, който може да се окаже едно от най-сериозните парламентарни действия спрямо системата на здравеопазването през последните години. Без шумни пресконференции и политически спектакъл, на 8 юни в деловодството на парламента постъпва Проект за решение № 52-654-02-48, с който Народното събрание се приканва да задължи председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ да предостави документи и информация, включително такава, представляваща класифицирана информация, относно проверки и данни за дейността на проф. Момчил Мавров – подуправител на Националната здравноосигурителна каса.

Самото съдържание на проекта е достатъчно показателно. Парламентът не иска статистика, административна справка или общ доклад. Искането е за документи, включително такива, които попадат под режима на Закона за защита на класифицираната информация. Подобен подход се предприема само когато съществува обществен интерес от изключителна тежест и когато се поставя въпрос дали службите разполагат с информация, която може да има значение за заемането на висша публична длъжност.

На следващия ден председателят на Народното събрание издава Разпореждане № 52-650-01-113 от 9 юни 2026 г., с което проектът е разпределен за разглеждане в Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.

Този избор на комисия не е формалност. Именно тя осъществява парламентарния контрол върху ДАНС и работи с класифицирана информация. Това означава, че поставеният въпрос вече не се разглежда единствено като кадрови казус в НЗОК, а навлиза в сферата на националната сигурност и парламентарния контрол върху службите.

Случаят поставя и един по-голям въпрос, който години наред остава без убедителен отговор. Ако службите действително са разполагали с информация, имаща значение за почтеността или надеждността на лице, заемащо висш пост в управлението на публични средства, как е била използвана тази информация? Била ли е предоставена своевременно на компетентните институции? Или е останала заключена в секретни папки, докато решенията са се вземали без знанието на обществото?

Националната здравноосигурителна каса управлява милиарди левове публичен ресурс. Именно затова всяко съмнение относно начина, по който се упражнява контрол върху ръководството ѝ, има далеч по-широко значение от персоналния казус. Въпросът не е само дали съществуват проверки. Въпросът е дали механизмите за превенция функционират, или държавата реагира едва когато политическият натиск стане неизбежен.

Самият факт, че народни представители настояват парламентът да поиска класифицирана информация от ДАНС, показва степента на недоверие към обичайния административен обмен между институциите. Това е симптом на много по-дълбок институционален проблем – когато парламентът започва да търси отговори директно от службите, защото не е убеден, че останалите механизми на контрол са достатъчни.

Разбира се, самото внасяне на проекта не означава, че изложените в него предпоставки са доказани. Наличието на проверки или документи в ДАНС не представлява само по себе си установяване на нарушение или противоправно поведение. Именно затова законът предвижда специален ред за работа с подобна информация и именно затова решението предстои да бъде обсъдено от компетентната парламентарна комисия.

Но политическият сигнал вече е даден. Когато Народното събрание поиска достъп до класифицирана информация за ръководител на институция, управляваща милиарди левове публичен ресурс, това неизбежно поражда въпроси за ефективността на контрола, за прозрачността на назначенията и за взаимодействието между службите за сигурност и изпълнителната власт.

Дали този случай ще се превърне в поредния парламентарен епизод или в начало на по-мащабен дебат за отчетността в здравната система, ще стане ясно след разглеждането на проекта от парламентарната комисия. Засега фактите сочат едно – темата вече е официално на масата на Народното събрание, а следващите действия на институциите ще покажат дали обществото ще получи необходимите отговори.