През последните месеци около партия „Величие“ целенасочено се изгражда наратив, който няма нищо общо с политики, идеи или реални действия, а разчита единствено на внушения и дребнави атаки. Първо беше шумно коментирано напускането на председателя на парламентарната група Николай Марков. След това бе излизането на партиен член, Емил Русанов. По-късно фокусът се измести към журналиста Пело Кръстев, работил с формацията.
Очаква се скоро и хигиенистката, която се грижи за стаята на парламентарната група на партията, публично да се дистанцира от нея и това да бъде превърнато в национална новина.
Днес вече се стига до абсурдни внушения и иронични подмятания, че едва ли не всеки, който по някакъв начин е бил свързан с „Величие“ или е предател, или трябва публично да се „дистанцира“, за да се внуши образ на разпад и провал. Така политическият дебат се подменя с клюкарска хроника, а опонентите демонстрират не сила, а липса на аргументи.
Очевидната цел е удар срещу партията чрез обезверяване на нейните симпатизанти. Това е стратегия, която разчита на повторение и шум, а не на съдържание. Историята обаче показва, че подобни атаки невинаги водят до планирания резултат. Понякога те просто разкриват страха на противниците от това, че срещу тях стои формация, която не може да бъде преборена с идеи – и затова се атакува с внушения.
Когато една партия бъде атакувана не заради това, което прави, а заради това кой я е напуснал, това е ясен знак, че проблемът не е в нея, а в онези, които се страхуват от промяната, която тя носи.
Коментари
Статията има 0 коментара