Четвъртата власт във всяка държава са медиите. Те трябва да са гарант, че хората, които са на ключови позиции, ще спазват поетите обещания, защото в противен случай ще стоят на челните корици на всяко издание. Отговорността на журналистическата професия им отрежда обществен престиж, но и голямо презрение, когато, вместо да пазят истината и народа, те решават да служат на злото. Именно такъв е журналистът на вестник „Капитал“ – Йоан Запрянов. Вече два пъти той е разкрит като човек, който служи на поръчители с цел унищожаване на бизнес. Вместо да прояви обективност и безпристрастност, както изисква журналистическата етика, той се проявява като екзекутор. 

Ще ви споделя действителен случай, в който именно „Капитал“ и Йоан Запрянов са основните действащи лица, когато се прикрива престъпление и се рекетират редови българи. И това не е единичен случай, има и втори такъв, за който отделно ще разкажа. 

Сагата започва през 2020 г., мястото е село Неофит Рилски. Местен жител организира незаконно сметище, което поема строителни отпадъци от град Варна, като за услугата той получава пари. Ако цената на един камион отпадъци е 500 лева, то на незаконното сметище е 200 лева. Самото сметище е образувано в дупка, която води към карстова подземна река. Ивелин Михайлов, изпълнителен директор на „Исторически парк“, предупреждава престъпника, че това, което прави, е незаконно. Отправя молба към него повече да не се случват подобни престъпления, а той за своя сметка ще го разчисти. Ръководителят на сметището решава да потърси помощ от местна организирана престъпна група, тъй като се познава с тогавашния депутат от БСП Георги Андреев, който е и бивш кмет на община Ветрино. Андреев от своя страна приема поръчката и задейства познатите схеми. Обажда се първо на Йоан Запрянов и му поръчва да напише статия, с която да разруши обществения имидж на Михайлов и на парка. Целта е обикновените хора да не осъзнаят, че държавните органи и престъпността са едно, да намразят жертвата и да се радват, че държавният апарат и престъпните организации ще я смачкат. На 26 юни 2020 г. започва зловещата атака срещу „Исторически парк“. Пуска се статия „Частно село „Исторически парк“ с цел брутална негативна кампания срещу тази културна българска институция. Към Йоан Запрянов се включват много други медии от групата на Иво Прокопиев и за хората лъжата, която пишат, става факт. Веднага след това, уж заради статията, се включва Георги Андреев в качеството си на депутат от Варненска област. Той е бивш полицай в икономическа полиция и с много връзки в района – баща му също като него е бил кмет на общината. Важно е да се знае, че още докато е полицай в икономическа полиция, той катастрофира пиян и за да избегне наказанието, слага на мястото на шофьора ранената си при катастрофата жена. Това показва безскрупулност и престъпен начин на мислене, затова са си лика-прилика с Йоан Запрянов. Подадени са сигнали към ДАНС, НАП и икономическа полиция, като се обвиняват Ивелин Михайлов и хората от парка в сектантство, създаване на държава в държавата и икономически престъпления (които и досега всичките тези участници развиват). След като са пуснати сигналите и се задейства прокурорско разследване срещу Ивелин Михайлов и „Исторически парк“, се изпраща парламентьор. Неговата задача е да предаде на директора на парка, че ако има желание този натиск да спре, е необходимо да се срещне с кума на Георги Андреев, който е известен представител на варненския престъпен свят – Иван Славков. Целта на срещата е да се сложи край на институционалния тормоз, както и на медийното унищожаване. Михайлов отива с двама свои приятели на срещата, която се провежда на терен между кварталите „Чайка“ и „Виница“. Там Иван Славков казва, че паркът е пирамида и трябва да му се плаща рекет, за да може да съществува. Раздразнен, Ивелин Михайлов категорично отказва, без да се интересува от последствията. За него е немислимо да прави нещо добро за България и да бъде рекетиран от властта и престъпността едновременно. По щастливо стечение на обстоятелствата един от акционерите в парка има близки отношения с хора, които казват на Иван Славков да стои настрани, и драмата е прекратена. 

Всичко това се случва по време на ковид пандемията, паркът няма никакви средства, не е получил и един лев помощи от държавата и тази медийна атака направо го унищожава. Безскрупулността на Йоан Запрянов е потресаваща – прави впечатление неговата хладнокръвност при изпълнение на подобни поръчки. Въпреки че е направен клип, подобен на сегашния на Цанов, няма заведено разследване и няма комисия в Народното събрание, която да разследва Йоан Запрянов и ръководителя му Иво Прокопиев. Желанието на Ивелин Михайлов да се разгласи случаят по медии води до задънена улица. Прокуратурата също не се самосезира. Сега ще се пусне сигнал и към Съюза на българските журналисти, и към медиите, и към прокуратурата, както и към Народното събрание. Нека видим резултатите. Фактите са лесно проверими. Има свидетели на престъплението, което е организирано от ОПГ-то. Има видеоматериали, както може да се провери и дали в този момент Георги Андреев е пускал сигнали към съответните служби. След последните атаки на Йоан Запрянов през 2022-ра, 2023-та и 2024 г. сметището отново е възстановено и беззаконието продължава. Природата се унищожава, а Йоан Запрянов и Иво Прокопиев уж се борят за зелена сделка. 

Разпространете този текст до всички ваши познати и нека направим Йоан Запрянов наистина известен!

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК