Уважаеми колеги,

България все още ехти от вашата публикация – онзи кратък, фактологичен, но взривоопасен текст, който оголи най-дълбокия нерв на българската политическа система: зависимостта ѝ от сенчести контакти, частни канали и фалшиви дипломатически жестове. С тази статия вие не просто съобщихте новина. Вие разтворихте досие – онова, което тук наричаме „разговор между приятели“, а в цивилизования свят се нарича лобистки контакт без регистрация.

Ние, журналистите от „Свободен глас“, изразяваме признателност и солидарност с вашата смелост. Защото след вас, и едва след вас, българските медии – Mediapool, Свободна Европа, Клуб Z, Dnevnik, Webcafe, DW, „За истината“, Фокус – се осмелиха да произнесат гласно това, което всички вече шепнеха: че Бойко Борисов е лобирал пред Доналд Тръмп-младши за отпадане на санкции по закона „Магнитски“, че е споменавал „Турски поток“ като възможна сделка, че е превърнал една неформална среща в частен опит за реабилитация.

Тук, в София, вашата публикация предизвика земетресение, но не институционално, а морално. Борисов – бивш премиер, многократно разследван, но никога осъден – се опита да омекоти скандала с обяснението, че е обядвал с „приятелско семейство“. С намек към Тръмп, а при него ирония няма – детето на мой приятел.“ Това изречение стана символ на деградацията на политическия морал у нас. В държава, където връзката със САЩ е „приятелство“, а дипломатическите връзки се бъркат с ловни вечери, всяка подобна фраза е обида за съюзите, към които принадлежим – Европейския съюз и НАТО.

Вашият материал бе наречен „удар срещу Борисов“, но истината е, че той беше удар срещу лицемерието. Когато американска медия показва, че български политик се опитва да използва името на Съединените щати, за да измие собствения си корумпиран образ, това е защита на самата американска демокрация. Защото няма по-фина форма на антиамериканизъм от тази – да превърнеш Америка в декор за нечисти интереси.

В последвалите дни българската преса документира собствената си безпомощност: Mediapool цитира признанието на Борисов, че е говорил с Тръмп-младши „за санкции, но само споменал закона“. Свободна Европа проследи неговия ден в София – пълен с „приятелски обеди“ и „частни разговори“, в които политик без мандат се държи като министър без държава. Клуб Z написа в прав текст: „Борисов призна, че е лобирал пред Тръмп JR за падане на „Магнитски“.“ DW разкри, че преводач на срещата е бил шефът на кабинета му – служебно лице, което прави визитата всичко друго, но не и частна. Dnevnik и Webcafe потвърдиха – предложението било отправено на обяд, в компанията на бизнесмени, подготвени за инвестиционни преговори. Това вече не е слух, това е структура на влияние.

Сега, когато фактите говорят от десетки източници, остава моралният въпрос:

Може ли човек, включен в европейски и национални разследвания за корупция, да говори с представител на американска политическа династия за „приятелство“, докато зад гърба му тежат санкции по „Магнитски“?

Ако този въпрос не тревожи българската прокуратура, той със сигурност тревожи историята. Защото подобни срещи разяждат не просто доверието между съюзници – те компрометират самата идея, че Америка е символ на борбата срещу корупцията.

Във вашата страна действа Законът за регистрация на чуждестранни агенти – FARA. В нашата страна няма дори закон за лобизма. Затова тук подобни визити се представят като туризъм, а зад тях се договарят интереси. Това не е двустранна среща, това е едностранно проникване – на корупционен манталитет в полето на американската репутация.

Уважаеми колеги,

Пишем ви не само за да изразим благодарност, а за да ви предупредим: България е малка страна, но има големи амбиции да легитимира греховете си със чужди знамена. Отпуск защитата на онези „приятелски снимки“, които носят в пропаганден инструмент същата идея за свободен свят.

Вашият материал освети механизма. Наш дълг е да го довършим с имената, датите и документите, които вече събираме. Това не е борба между партии.

Това е борба за чистотата на съюза между демокрациите.

Истината понякога пристига бавно, но когато кацне, остава. И вие бяхте първите, които я приземихте.

С уважение и признателност