Представяме Ви краткя позиция за Ивелин Михайлов, написана от проф. Д.С.Н. Светлана Съйкова:

“Понякога се питам какво кара един човек да върви срещу течението. Да жертва спокойствието си, да търпи подигравки, клевети, умишлено мълчание. Да изгражда нещо истинско, докато мнозина рушат с мълчание и апатия. 

Когато гледам делата на Ивелин Михайлов - искрено си задавам въпроса: има ли смисъл в това, което прави?

Но въпросът не е толкова към него. Въпросът е към мен. Към нас.

В свят, в който повечето хора са избрали лесното - да си мълчиш, да се нагаждаш, да не се „буташ” - се появява някой, който говори за България не като клише, а като свещена мисия.

И не само говори. Строи. Организира.

Пробужда.

Разбира ли обществото борбата за справедливостта на Ивелин Михайлов? Може би част от него - да. Но истината е, че масата все още гледа с недоверие, със страх, или просто с безразличие. Защото когато някой заговори за справедливост, за чест, за България - мнозина свиват рамене. Казват: „Поредният”, „Ще го смачкат”. А други - още по-лошо - му завиждат. Но как да разбереш нещо, което не си преживял? Как да оцениш борба, която води не за себе си, а за другите?

Ивелин Михайлов не предлага комфорт. Не обещава постове, пари или власт. Той говори за нещо по-страшно - отговорност. За това, че ако народът не се събуди, ще загуби и последната си чест. Опитва се да върне гордостта, която сякаш вече нарочно ни бе изтрита. Михайлов не е безгрешен. Но не съм и аз. И ти не си. Разликата е, че той върви напред въпреки грешките. И носи знаме, което повечето от нас вече не смеят дори да погледнат. Знамето на вярата, че България може.

Има ли нужда Ивелин Михайлов от защита? Да - и то не само физическа или юридическа. А морална, обществена и информационна защита. Защо? Защото когато един човек се изправи срещу сляпата машина на системата, която защитава себе си, а не народа - той остава сам, ако обществото мълчи. Защото натискът срещу хора като него често не идва директно, а чрез околните - опити за изолация, манипулации в медиите, институционален тормоз. Защото защитата на една личност, носеща знаме на справедливостта, е защита на самия идеал.

Каква защита? Обществена солидарност - когато хората ясно заявят: „Не сме съгласни да се мачкат достойни българи!”. Информационна защита - споделяне на истината, противопоставяне на лъжи и манипулации.

Морална защита - подкрепа, окуражаване, ясно изразена в коментари, видеа, действия.

Ивелин Михайлов не търси съжаление. Той търси будни хора. Но именно те - ние - трябва да заявим, че няма да го оставим сам. Защото неговата битка е и наша.

Виждам как говорят за него. С ирония. С насмешка. Но ако беше безсмислен, ако не беше заплаха за апатията и подчинението - щяха да го оставят на мира. Щом се опитват да го заглушат, значи има глас. Щом се опитват да го спрат - значи върви. Смисълът на това, което прави, не е в това да бъде харесван. А да разбуди. Да накара дори един човек да се огледа и да се запита: „А аз какво правя за България?”

И тогава разбирам, че смисъл има. Защото ако нямаше, нямаше да го питаме. Щяхме просто да го подминем. Но не го подминаваме.”