Парламентарната група на ПП „Величие“ настоява за временна анкетна комисия, която да разследва механизма на фиктивни непарични вноски, банкови трансфери и институционално мълчание, довели до легализиране на капитал без реални инвестиции.

Същността на скандала

Случаят „Хотелът „Хаяши“ е ярък пример как в България малки и символични вноски могат да се превърнат в дялово участие за милиони чрез серия от анекси, експертни оценки и институционално бездействие.

Историята започва през 2005 г., когато Росен Желязков става главен секретар в Столична община, по времето на ранния политически диамант – Бойко Борисов. Сагата започва с договор за заем, подписан от лицето Пламен Димитров Митев. В следващите години през десетки анекси се добавят „дребни“ суми, които постепенно се превръщат в милиони, докато бизнеспланът ферментира. 

През 2017 г. банков превод от 250 000 лв. и споразумение за уреждане на вземанията дават алиби на една трансформация на пари в капитал и показват, че схемата, планирана отдавна, вече добива зрялост. 

През януари 2023 г. е време за действие – дружеството „ТЕРА ПЕТ 08“ ООД влиза в капитала с парична вноска от едва 1500 лв., която впоследствие се превръща в около 30% участие. През 2024 г. експертни оценки остойностяват непарични вноски за 1 385 365,61 лв., легализирайки трансформацията на натрупаните по договорите вземания в активи.

Резултатът е фиктивна капитализация – на хартия има милиони, в действителност няма реални парични постъпления.

Давността като чадър

Механизмът не е само финансов, но и времеви. Договорът от 2005 г. вече е извън обхвата на наказателното преследване поради изтекла абсолютна давност. Анексите от 2017 г. ще бъдат защитени към 2029 г., а вписванията и оценките от 2023–2024 г. изглеждат напълно законни, защото формално отговарят на изискванията. Така схемата е проточена нарочно, за да изгори по-старият риск, а капитализацията да се узакони в „чисто време“.

„Алианц“ – затвореният кръг

Документите показват и по-дълбок проблем – банковият и застрахователен монопол „Алианц“ е едновременно продавач на терена, кредитор на строежа и институционален легитиматор. Хотелът вече е построен, когато в счетоводството се появява заем от 8 млн. лв. от банка „Алианц“. Възниква неприятният въпрос с аромат на перилен препарат: с какви пари и с колко е закупен теренът и е финансирано строителството преди кредита, с който се изпира сделката?

Това е класически сигнал за пране на пари по смисъла на закона и европейските директиви – кредит се използва като документално оправдание за вече вложени средства с неясен произход.

Да повторим фактите с изводите:

Историята на хотел „Хаяши“ започва с привидно обикновен договор за заем, подписан през 2005 г. и последван от десетки анекси между 2009 и 2024 г. Всеки от тях добавя малки суми от по 20, 25 или 30 хиляди лева, които постепенно се натрупват и трансформират в капитал. През февруари 2017 г. се появява банков превод от 250 000 лв., а същата година е подписано споразумение за уреждане на вземанията. През януари 2023 г. дружеството „ТЕРА ПЕТ 08“ ЕООД влиза в капитала с парична вноска от едва 1500 лева. Тази символична сума се превръща в 30% участие, узаконено чрез експертни оценки, които през 2024 г. остойностяват непарични вноски за 1 385 365,61 лв., а по-късно ще представляват 30% от активите на стойност над 55 млн. лв.

Това е класически пример за фиктивна капитализация – зад документите стоят подписи, печати и експертни становища, но липсва реален паричен поток. Основният договор от 2005 г. вече е погълнат от давността, а вписванията от 2023–2024 г. изглеждат изрядни по закон, защото Търговският закон допуска непарични вноски при наличие на експертна оценка. Истинската „гениалност“ на схемата е в нейното разположение във времето – докато давността обезсмисли рисковите действия и ги превърне в защитена част от миналото.

Случаят категорично надхвърля рамките на чисто търговски казус заради ролята на „Алианц“. Застрахователят предоставя терена, банката кредитира проекта с осем милиона лева, а дружеството инвеститор увеличава капитала си не чрез реални инвестиции, а чрез непарични вноски и оценки. Получава се затворен кръг – продавачът на имота и кредиторът са част от една и съща корпоративна структура, което поставя под въпрос легитимността на целия процес и отваря сигнално темата за възможно пране на пари. Още повече че хотелът вече е построен преди отпускането на кредита, което поражда въпроса с какви средства е финансирано строителството.

Институционална апатия 

Цялата схема се разгръща пред широко затворените очи на цяла плеяда институции, а черешката на тортата е избирателното БЕЗдействие на Комисията за противодействие на корупцията, която не намира повод за проверка на декларацията на министър-председателя. 

В декларацията за 2024 г. министър-председателят Росен Желязков и съпругата му Ралица Терзиева не са посочили недвижими имоти и дялови участия във фирми. Финансовото им състояние се изразява основно в банкови наличности и инвестиции. Общата сума по сметки възлиза на около 451 898 лв., от които 189 366 лв. са на премиера, а 262 532 лв. на съпругата му. Росен Желязков е декларирал фондови вложения за 146 800 лв., докато Терзиева е отбелязала вземане в размер на 638 000 лв., представляващо допълнителна парична вноска в дружеството „ТЕРА ПЕТ 08“ ЕООД. Задълженията са ограничени до кредитна карта на стойност 15 000 лв. В раздела за превозни средства са посочени VW Golf на стойност 9800 лв., закупен от съпругата през 2023 г., и SsangYong, наследен от премиера през 2024 г. Доходите на министър-председателя за отчетния период възлизат на 235 518 лв., включително 128 616 лв. от трудови правоотношения, 23 678 лв. от наеми, 3095 лв. от прехвърляне на права и имущество, 29 000 лв. от други източници и 51 129 лв. от фонд „Парламент“. Така декларираното имущество и доходи показват значителна ликвидност и финансови интереси, концентрирани в парични средства, фондови инвестиции и вземания, но липсват декларирани недвижими имоти и корпоративни участия. 

Парламентът – съучастник чрез мълчание

Най-скандалното обаче е поведението на парламента. Въпреки наличието на документи и достъпни публични регистри, Народното събрание отказа да създаде временна комисия за изясняване на случая. При 134 регистрирани народни представители предложението беше отхвърлено с 55 гласа „за“, 83 „против“ и 26 „въздържал се“. Така парламентът саботира собствения си контролен механизъм и се превърна в съучастник чрез мълчание – нещо, което не кореспондира с действията на институцията във връзка с друга временна комисия в 50-ото НС, която не се поколеба да линчува частен бизнеспроект на български гражданин и хиляди частни инвеститори, без използване на обществени или европейски средства, но политически потенциално опасен. В случая с премиер-министъра Росен Желязков обаче става въпрос за лице на върха на изпълнителната власт, под чийто контрол е, без да навлизаме в технически подробности, луксозен строеж с външен водопад на фасадата, финансиран по схема, която меко казано буди въпроси.  

Политическата позиция на ПГ „Величие“ е категорична. Случаят „Хаяши“ е анатомия на измама, но и диагноза за институционална безотговорност. От символичната сума от 1500 лева се родиха милиони на хартия, а парламентът се оказа неспособен да защити обществения интерес. Искането за временна комисия не беше прието, но остава като морален и политически дълг – за изясняване на истината, за носене на отговорност и за затваряне на нормативните пробойни, които позволяват капитал да се „създава“, без да съществува, и в това да са замесени лица на върха на държавата.

Законът може да изглежда спазен, но моралът е погребан. Именно затова ПГ „Величие“ настоява въпросът да не бъде оставен да изчезне в мълчанието, а да се превърне в начало на реален контрол, прозрачно разследване и политическа отговорност, но и в човешка и професионална почтеност.

Присъединете се към нашата общност в Телеграм ТУК

Източник: БНТ НЮЗ