Още с влизането си в парламента партия „Величие“ обеща на своите избиратели да разкрива и осветлява престъпленията, които се случват в парламента и във властта. Споделихме, че нямаме представа какво ни очаква и ще правим разузнаване с бой. Знаехме, че в една неизвестна среда може да имаме и „жертви“, като визирахме хора, които няма да издържат на напрежението или ще решат да се продадат на тези, срещу които се борим. Също така казахме, че и само един депутат да остане в парламента на наша страна, стратегията ни пак ще проработи. Стратегията ни, макар с доста жертви от наша страна, е успешна – ние разкрихме системата, по която работи българският парламент.

Още в първите дни след изборите вербовската агентура на статуквото се задейства и направи изкусителни предложения на хора от нашата група. Още на 15 юни, след интервю при Беновска, полковник Марков ме дръпна и каза, че има много интересно предложение. Предложили са му да ни дадат Министерството на транспорта – да оправим жп транспорта, за да покажем, че може и ние да подкрепим правителство на ГЕРБ и ДПС. Казах му, че не можем да излъжем нашите избиратели, обещали сме им справедливост, а не коалиция с тези партии. Ако могат, да отслабят натиска върху хората и бизнеса, нека тогава да искат разговор. Според полковника предложението било добро и ако не го приемем, така или иначе ще изсипят по един чувал пари на депутатите, които няма как да устоят. Казах му, че това е решение на депутатите, а не наше, и че ние трябва да следваме обещанията, които сме дали на хората. Припомних му, че сме споделили още преди изборите, че наши депутати е възможно да бъдат купени. Той привидно се съгласи с мен и продължихме, като аз заминах за село Неофит Рилски, а той – по свои задачи. В този момент реших да направим молебен за война, с който да затвърдим позициите в нашите редици. Виждах някакво разколебаване след това предложение от страна на полковника. Направихме молебена в неделя и го излъчихме на живо, да е като клетва пред Господа и хората, за да нямаме право на отстъпление от думите си.

Следващото ни чуване беше на 19 юни, в деня, в който ходихме до Доспат. На връщане оттам и на път за Чирпан ми се обадиха да ми кажат, че ако не подкрепя правителство на ГЕРБ и ДПС, имало някакви компромати срещу мен, които щели да ми унищожат имиджа. Казах им, че когато сме участвали в предизборна кампания, никой не ме е питал дали има нещо срещу мен. Хората са гласували доверие на обещанията за дела, които съм дал, така че могат да пускат компроматите, а аз ще си продължа с работата. Тогава се обадих на полковник Николай Марков и му казах, че са ме заплашвали и ако го заплашват и него, да не се поддава. Казах му още, че ще направя официално изявление в интернет, в което ще кажа за това изнудване. Той ме помоли да изчакам, като ми звучеше доста притеснен. На срещата в Чирпан закъсня и аз я започнах сам.  Дойде около 30 минути по-късно, много посърнал. Седна до мен и усетих, че се притеснява. Затова реших да действам изненадващо и обявих, че са се опитвали да ме изнудват с компромати. Той започна да ме рита под масата, но аз продължих, за да не отстъпваме от позициите си, като си мислих, че официалните заявления означават нещо. Тук е важно да споделя, че докато бяхме в Доспат, полковникът ми се обади, за да говоря с Виктория Василева. Тя ми сподели, че иска да гласуваме за избор на председател на Народното събрание, защото така било редно и ни предлагали добра сделка. Категорично й казах, че аз съм против, защото това противоречи на нашите обещания. Тя се съгласи с мен, каза „добре“. Стори ми се странно, но в крайна сметка продължихме в правилната посока.

Следващият момент дойде на 21 юни, когато нашата група гласува за председател на комисия от ГЕРБ. Обадих се да попитам Виктория Василева и Николай Марков защо са гласували така, отговорът им беше, че нищо не разбирам от политика и да не се меся. Помолих ги да се видим на 22 юни в село Неофит Рилски и да ми обяснят, но Виктория Василева, Етиен Леви и Георги Куков въобще отказаха да дойдат. Не сметнаха за необходимо да дойдат и да се съберем всички, за да обяснят и на мен, и на други членове на партията защо е необходимо подобно гласуване. Събрахме се аз, хора от организацията и останалите депутати, а полковник Николай Марков дойде чак в 18 ч. След идването му ме заплаши със съд и 10 години затвор за упражняване на влияние! Каза, че упражнявам влияние, защото питам, и внуши, че Виктория Василева и Георги Куков щели да пуснат оплакване от мен и да ме осъдят. Също така ми каза, че аз не съм политик, а бизнесмен и той щял да ми реши финансовите и политическите проблеми с едно щракване на пръсти. Каза, че ако се забави неговото вписване като председател на партията, съм щял да бъда разкъсан. Ако пък съм попречил на групата да бъде управлявана от него, ще бъда унищожен. Отговорих му да не се притеснява за мен, защото не съм го молил за помощ. Ако ми е дошло времето да си замина от този свят, предпочитам да е в името на кауза и като герой, отколкото да предам народа си. Тогава той ме погледна и каза: „Няма да е като герой, Иво! Ти ще бъдеш сринат първо като имидж и после ще бъдеш физически приключен. Няма да имаш достойна смърт. По-добре ме остави аз да те защитавам и не се меси в политиката“. Разбрах, че няма какво повече да си кажа с него. Напуснах срещата, защото трябваше да се конфронтирам с човек, който е продал душата си. Оттогава не съм питал нищо за партията и дори им се извиних, за да видя каква ще я свършат.

Последно ги видях с Дарин Георгиев на 27 юни, защото искаха да се срещнат с мен. На разговора ми казаха да предупредя Киро Брейка да внимава, че ще изгори като факел, и че ще подкрепят програмен кабинет с третия мандат. Също така казаха, че нищо не може да се направи по въпроса с войната и говориха все едно са притурка към ГЕРБ и ДПС. Изслушах ги и си заминах. През цялото това време отправяха заплахи към мен, към наши депутати и партийци и ставаха все по-злобни. Отказваха среща с привърженици и следяха кой се среща с мен и кой не. Започнаха да ме подготвят за медийно унищожение, както се кооперираха с Цанов най-вероятно, а също започнаха да изпращат съобщения на хора, близки до мен, с което ги подлагаха на психически натиск. Тогава разбрах, че е време да сложа край на тази игра, защото вече съм убеден, че тези хора не са се объркали, а това е твърдото им и неотклонно решение. Реших да споделя всичко с широката общественост.

Искам всички привърженици на партия „Величие“ да не се притесняват от това, което се случва, защото то е естествен процес. Много често вярваме на хора, които много говорят, но нищо не са направили, и това е заблуда, която постепенно трябва да разобличим. Идеологията движи партията и независимо кой член поддава, това няма да се отрази на обещаната работа. Ние продължаваме работата си и ще постигнем резултатите, които сме обещали. „Величие“ е партията на народа и никога няма да го предаде! Мир на душите на предалите доверието на народа и дано успеят да живеят със съвестта си!

Присъединете се към нашата общност в Телеграм тук