Епизодът на „Беновска пита“ от 28 юни 2025 г. е от онези журналистически моменти, които не просто регистрират събития, а ги превръщат в огледало на дълбоката криза на политическата съвест в България. С типичната си драматургия и усещане за исторически момент, Илиана Беновска зададе въпроса, който като оголен кабел свети над цялото ни общество: „Кой и на какво основание иска, но и МОЖЕ ли да управлява България?“.
„Моята молитва за България“: огнено начало
Предаването започва с прочувствена тирада – не молитва, а бойно послание. Беновска остро се насочва към политическия картел – в лицето на Борисов, Пеевски, Слави, Костадинов, Доган и, в неочакван за нея стил, дори към Кирил Петков:
„... горкият Кирил Петков – добро и сърдечно момче, ама големи му се оказаха обущата на властта…“
Но акцентът не е върху компрометираните фигури – а върху действието на един „обикновен“ човек, който прави нещо необикновено:
Ивелин Михайлов, инициатор на Историческия парк, за 3 месеца обединява хиляди и ги отвежда в Брюксел – не за слава, а за достоен вик, че:
„България е историческа държава, а българите сме вековна нация“.
Символиката е недвусмислена – докато „мерят бутовете си по меките кресла на властта“, обикновени граждани се надигат, без институционална помощ, само с идеал.
Политическата равносметка: от 23 до 28 юни
Беновска маркира дните от 23.06 до 28.06 като време на изострена политическа конфронтация, в което народът за пореден път е оставен да гледа безпомощно как „оглозгват“ своята надежда – този път Кирил Петков. Умело използвайки сарказъм и болка, тя казва:
„Хора, българи! Вземете се в ръце! Правата се взимат! Не се раздават като милостиня!“.
Това изказване е изстрел, насочен към онази апатия, с която Беновска винаги воюва – парализиращото очакване някой „отгоре“ да ни спаси.
Интервю с Ивелин Михайлов (10:40 ч.): политика като счупена ваза
Символично, точно след запомнящия се въпрос за генерал Дейвид Петреъс и посещението му у нас през 2012 г., идва разговорът с Ивелин Михайлов. Темата е силно морална:
„Има някои невъзвратими неща – счупени вази, петна по килима, лъжи като тази… Как е в политиката?“.
Това е констелация от образи – вещ, дом, доверие – които при счупване не могат да се върнат назад. Сравнението с политиката е ярко – моралът не може да бъде залепен с ПР или предизборни обещания.
Макар неразгърнат напълно в цитат, контекстът е ясен – Михайлов олицетворява гражданския подем срещу политическата измама, и Беновска го позиционира като антипод на системата.
Смислови констелации и журналистическа структура
1. Личност срещу система:
Михайлов – сам човек, успяващ да събуди хиляди, срещу партийни кланове, които използват властта за самосъхранение.
2. Морал и политика:
Сравнението на политиката със счупена ваза не е просто метафора – то е предупреждение, че някои политически лъжи разрушават безвъзвратно доверието.
3. Памет и история:
Споменът за Петреъс е нещо повече от историческа справка – това е опит за обновяване на дебата за геополитическата ориентация на България, зададен в контекста на Брюкселската акция.
4. Покана към действие:
Със завидна реторика и афористичен език Беновска мобилизира емоционално аудиторията:
> „Правата се взимат!“
„Вземете се в ръце!“
Финален извод
Епизодът от 28 юни е не просто коментар на седмицата, а журналистическа проповед, която поставя морални, исторически и политически въпроси в едно енергично говорене. Илиана Беновска отново демонстрира, че журналистиката може да бъде глас на съвестта, когато не се страхува да пита – дори и с риск да не получи отговор.
Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК
Коментари
Статията има 0 коментара