Светът навлезе в период, в който сигурността не е гарантирана, а стабилността започва да се превръща в лукс. Вече виждаме разпад на системата на международното право с всички последици, като все по-лесно се прибягва към ракетите и към бомбите. Непредвидимостта става основна характеристика в международните отношения, а в икономически план се наблюдава рязко прекъсване на вериги на доставки, като цените растат извън логиката на всякаква икономическа рамка.

 

Трябва да бъдем много внимателни да не допуснем България да бъде въвлечена в конфликтите, които ескалират, и да следим за решенията на българското правителство и какви ангажименти поема от наше име, защото цената може да бъде много висока. Дори влизането в Еврозоната в период на петролна криза също трябва да бъде много внимателно премислено. Провеждането на референдум точно в такива времена е начин за стабилизиране на държавата, за постигане на консенсус, който ни е особено необходим във време на криза.

 

Конфликтите и кризите около България и Европа вече ясно превръщат сигурността в абсолютен приоритет. Необходими са повече средства за целта, но е много важно в какво и как ги влагаме, защото само силната политическа воля и наличието на достатъчно финансови ресурси не гарантират придобиването на отбранителни способности, адекватни на заплахите, с които очакваме да се сблъскаме. Затова е важно в Европа да обмислим как ще преодолеем голямата фрагментация в европейската отбранителна наука и индустрия. От ключово значение е България да бъде част от големите европейски проекти в сферата на сигурността.

 

Очаквам прозрачност на решенията, които взема правителството в тази насока, както и за ангажиментите, които поема по време на Срещата на върха на НАТО в Хага. Миналата година във Вашингтон, когато на срещата беше премиерът Главчев, България пое задължение да предостави 80 млн. евро помощ за Украйна и остава въпросът дали това задължение е заложено в бюджета за 2025 г.?