Казвам се Пело Кръстев. Журналист. Имах глупостта – или смелостта – да покажа какво се случва в Гълъбово. Един обикновен репортаж. Един разговор с Георги Михайлов – общински съветник, бивш кандидат за кмет, човек, който ми разказа как Николай Тонев е превърнал общината в своя частна държава. Излъчих го. И от този момент нататък – всичко се промени.
Първо започнаха съобщенията. Уж добронамерени. „Ела в Гълъбово“, „разходи се“, „ще ти покажа истината“. Само че нямаше желание за интервю. Нямаше искане за право на отговор. Искаше просто… да се срещнем, без камера. Казах „не“. Интуицията не ме излъга.
После дойдоха клиповете. Първо един. После два. Станаха десетки. В 9:30 сутринта – „добро утро“ от кмета на Гълъбово. Но не с думи, а с гавра. С мен, с майка ми (която е починала, когато съм бил втори клас), с дрехите ми, с името ми, със съдбата ми.
Наричаше ме „Пело едно“. Сравняваше ме с ромски деца, снимаше бедни хора и се подиграваше на тях, като ги наричаше „Пелото от сметището“. Наричаше Георги Михайлов „мангал“ в директни видеа. И това – от кмет. От човек, който твърди, че е част от партия, защитаваща малцинствата.
Спряха бизнеса на Михайлов. Блокираха му хотела. Пред дома на тъста му изсипаха контейнери с боклук. Само защото проговори. Само защото каза: „Този човек превърна града ни в лична собственост“.
В същото време въздухът в Гълъбово е отрова. Брикел – черен дим. Пречиствателни станции – няма. Замърсяване – смърт. А той се разхожда в Гърция. В Турция. Пуска клипове от морето, нарича ме „куц кон“, казва, че съм „платен“, че „никой не ме иска“. Гаври се с мен всеки ден.
Прати SMS: „Ако Величие не влезе в парламента, ще трябва да напуснеш България“. Това е кмет. Не мутра, не квартален лумпен. Кмет, който вместо отговор на журналистически въпрос, предлага „да пием кафе в кабинета му“, или да „влезем, както всички други журналисти, в офиса на властта“.
Прати ми съобщения, че адвокатите му готвят дело за 10 000 лв. Показа отчупен асфалт – който съм снимал. Показа заведение, което е било съборено „законно“ – защото собственикът му не е от „нашите“.
Прати ми видео, в което казва, че Делян Пеевски няма да се откаже от него. „Дал е много пари. Купил е всичко“. И още: „Пело, заложил си на куц кон. Тия от „Величие“ са гола вода. Като паднат, къде ще отидеш?“.
И най-гнусното – започна да обижда починалата ми майка. Казва: „Дори тя те е изоставила“. Това… не е просто обида. Това е нещо, което не може да се опише с думи.
Накрая каза: „В държавата, в която съм, за такива като теб се лежи по 10 години. И в България ще стане така. Ако клеветиш, ако питаш – ще береш ядове“.
Питам: това ли е държавата? Това ли е демокрацията? Когато журналист задава въпроси – той получава не отговор, а линч?
Но аз не се страхувам. И няма да мълча.
Истината е, че Гълъбово днес е лице на бъдещата България, ако позволим на хора като Николай Тонев и Делян Пеевски да продължат да управляват. Това не е местен проблем. Това е симптом. Това е модел на управление, в който медиите се мачкат, хората мълчат, а властта празнува в Гърция.
Не искам съчувствие. Искам подкрепа. Не за мен. А за всички онези, които искат да казват истината. За всички онези, които вярват, че дори едно момче, кръстено Пело, има право да пита: „Защо мълчите, когато виждате това?“.
Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК!
Коментари
Статията има 0 коментара