В телевизионния и радиоефир, все по-обезличавани от шаблонни формати и сервилни интервюта, една жена продължава да говори с интонацията на пробудена съвест и с прямотата на човек, който не се страхува. Илиана Беновска не просто пита – тя настоява. А когато настоява, държавата се изчервява. Последното ѝ предаване от 30 април 2025 г. е едновременно хроника на един политически абсурд и галерия от свидетелства, които би трябвало да влязат в архивите като доказателства по дело за институционална подмяна. В седмицата, в която властта се опитва да се усмихва от европейски форуми, в България мирише на страх, на потисната истина и на безпомощност, превърната в административна стратегия. В ефира избухва гласът, който никоя институция не иска да чуе – за проваления самолет, за разбития бизнес, за изчегъртания фермер, за мълчанието на онези, които би трябвало да говорят първи.
Тема 1: F-16 – счупеният символ на модернизацията
Разговори с Ивелин Михайлов, президента Румен Радев, ген. Русев, адм. Ефтимов, министър Запрянов
Факт: първият доставен на България изтребител F-16 Block 70 – самолет, обявен за технологичен връх – не е приет в експлоатация и има технически дефект, констатиран след кацането.
„Имаме информация, че новият самолет… се оказа, че е счупен. Една платка е изгоряла. Срокът на доставка е 18 месеца“ – Ивелин Михайлов.
Министърът на отбраната Атанас Запрянов потвърждава, че самолетът е в процес на техническо и летателно приемане, като отклонението в системата ще бъде отстранено, а самолетът ще влезе в експлоатация едва след това.
Президентът Радев, бивш командир на ВВС, не отрича проблема, но пренасочва отговорността към Борисов:
„Поддържането е много трудно и скъпо, но такъв беше изборът на г-н Борисов от 2019 г.“.
Вместо признание – прехвърляне на вината. Вместо криза – протокол. А самолетът още не лети. Един боен самолет – гордост на три правителства, рекламиран като технологично чудо – се оказва неизправен още с първото си кацане. Изгоряла платка. Очакване на резервна част, която може би ще дойде след година и половина. Докато това се случва, пилотите чакат, медиите мълчат, а парите са платени. Няма отговор, няма отговорност. Само спомени за фанфари и празнични речи. Отстрани президентът говори за скъпата поддръжка, отговаряйки не като държавник, а като наблюдател. Премиерът, лидерите, НАТО — всички гледат на другата страна.
Ники Панков [4.5.2025 г., 20:16 ч.]
Тема 2: Исторически парк – бизнес срещу държавата
Разговор с Ивелин Михайлов
Факт: НАП прави запор върху сметките на заведенията в Исторически парк, взима наличния кеш, а Министерството на образованието разпространява позиция, че паркът няма образователна стойност.
„Отишли са до заведенията, като последните рекетьори са ограбили касите. Помислете си, ограбили са касите и са взели парите“ – Ивелин Михайлов.
Михайлов описва как бизнесът му е обявен за враг от комисии, съставени от всички парламентарни сили. Историческият парк е приравнен с измама, без нито едно съдебно решение срещу него, а публичните кампании създават имидж, от който туристите се отказват.
„Когато този бизнес умре, хората ще останат на улицата… ще останат сметищата, мафиотите, дрогериите и казината.“
В същото време Историческият парк – създаден с мечта и упоритост от хора, повярвали, че културата може да бъде кауза – бива атакуван като престъпник. Запорирани сметки, иззети обороти, унижения в униформа и бухалки под формата на ревизии. Това не е финансова корекция, а икономическа репресия. Това е показна екзекуция на свободния предприемач, когато той не целува ръка. Тук няма пазарна логика, няма държавна грижа, няма равенство пред закона. Има само един намек: ако не си с нас, ще те смажем. Ако създаваш нещо красиво, ще те смажем още по-бързо. Пирамидата не е там, където някой продава сувенири на входа на Историческия парк. Пирамидата е институционална – тя е построена от страха на държавата от независимост.
Тема 3: Напояването – забранено въпреки Дунав
Разговор с Павел Стоименов и Ивелин Михайлов
Факт: Министерството на околната среда отказва издаване на разрешителни за напояване в Дунавската равнина – при наличие на вода на 4 метра дълбочина, модерна техника и готова продукция.
„Картофите ще умрат за вода. И Генов ми пусна писмо, че нямам право да напоявам“ – Павел Стоименов.
Складове, техника, екологично чиста продукция – всичко е готово. Единственият отказ – вода. Според Михайлов и Стоименов става дума за съзнателна ликвидация на земеделското производство в полза на вятърни и соларни паркове.
„Да се обезлюдят районите… и ако ние си устройваме земята, ставаме проблемни.“
Вече никой не пита защо фермер не може да полива нивата си, докато на десетина метра тече Дунав. Павел Стоименов показва картофени редове – зелени, жизнени, готови за живот, но обречени. Министерството казва „не“. Няма да даде вода. Водата е там, но не за тях. Водата е за онези, които не задават въпроси. Напоителните системи – модерни, ефективни, уникални за Европа – стоят безмълвни, защото една институция е решила да убие българското производство в зародиш. И никой не отговаря на простия въпрос: защо? Няма екология, няма пестициди, няма отрова. Има само жестоко, бездушно, технологично „не“.
Гневът в очите на фермерите, безсилието в гласа на производителите, отказът на институциите да поемат отговорност – това не са просто симптоми. Това е диагнозата. България не е просто разделена. Тя е окупирана от безразличие. Окупирана от самодоволни говорители, които си разменят реплики по върховете, докато в низините всичко се разпада – не от липса на ресурси, а от липса на смелост.
Тема 4: 100 дни – криминалната държава
Разказ от Кирил Петков
Факт: По думите на Петков в първите 100 дни от управлението на кабинета „Желязков“ са назначени незаконно лица, получени сигнали до Европрокуратурата, станали компрометиращи записи, смърт на близки до прокурори, натиск и заплахи.
„Пред очите ни се разиграва сценарий, включващ корупция, злоупотреба с евросредства, заплаха срещу европрокурор, смърт при неизяснени обстоятелства…“
Той говори за „сив кардинал“ – Иван Мирински, компромати срещу Пеевски, саботирани проверки, а в края добавя:
„Реално за 100 дни ние се върнахме в криминалните сюжети отпреди 4 години“.
Ники Панков, [4.5.2025 г. 20:16 ч.]
Междувременно в държавата се разиграва сценарий, който надхвърля жанра на политическия трилър. Сигнали до Европрокуратурата, фалшифицирани договори, странни пожари, компромати, замесени кардинали в сянка, имена, които шепнат в парламентарните коридори, но не се произнасят от трибуната. Бюрокрацията мълчи. Прокуратурата мълчи. Партиите се карат по протокол, но не задават въпросите, които болят. На сцената излизат записи, заплахи, назначения, уволнения – и отдолу, под всичко това, лежи мъртвото тяло на една държава, в която законът работи само срещу беззащитните.
Тема 5: Клептокрация и апатия
Разговори с Костадин Костадинов
Факт: Костадинов описва управлението като „клептокрация“ – управление на крадци – и посочва, че в България няма демокрация, а система, която няма пробив.
„За съжаление, има клептокрация, която след 1989 г. създаде една непробиваема система!“
Той обвинява ЕЦБ и еврозоната, че ще отнемат фискалния суверенитет, и предупреждава, че народът не разбира каква е цената на апатията.
Тема 6: Вероучението – нравствена барикада
Разговори с Ивелин Михайлов и Костадин Костадинов
Факт: ПП „Величие“ настоява за задължително вероучение, а либерални гласове го определят като ретроградно. Темата разделя обществото, но мнозина я разпознават като бариера срещу моралния разпад.
„По-голяма глупост от това да учиш децата на добродетели без религия, няма никъде по света!“ – Ивелин Михайлов.
„Жълтопаветната еничарска общност иска да изтрие православието, за да се срине всичко!“ – Костадин Костадинов.
Паралелно борбата срещу изучаването на православие в училищата се използва за друга битка – онази срещу националната идентичност. Вероучението е обявено за пропаганда, а децата се оставят да бъдат възпитавани от интернет, от комерсиалния хаос и от идеология, която отрича всяка следа от традиция. Под претекст за либерализъм се премахва онова, което прави обществото общество. И отново — тези, които предлагат посока, не получават ефир. Получават донос, мълчание и хейт.
И накрая — гласът, който стои над всичко това:
Беновска не пита с ирония. Тя реже с въпросите, докато другите водещи гласят фризурата на протоколните си формати. Беновска не търси сензация – тя настоява за пробуждане. И не случайно изригва:
„Народе! Празнувайте! Ама не като изоглавени! Юрите към морето! Пиете! Друсате се! А България загива!“.
В свят на фалшиви празници, на показен патриотизъм и медийна амнезия, това предаване се превръща в единствения глас, който нарича нещата с истинските им имена, без да моли за разрешение. И затова боли. Затова стряска. Затова има смисъл.
И в този момент, когато гласовете, които би трябвало да се извисят, мълчат, едно предаване изкарва на показ всичко. Без филтър. Без упойка. Без да иска позволение. Не дава оценки – дава сцени от реалността. Не предлага заключения – предлага свидетелства на живота без грим и публицистична пудра. И не защото има мисия, а защото има останала доблест. Не е неутрално, не е обективно, не е балансирано – но е честно, откровено и отговорно. И когато държавата ЛЪЖЕ, честността е форма на СЪПРОТИВА.
Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК
Коментари
Статията има 0 коментара