В парламентарната зала предстои вот на недоверие във връзка с корупцията. Много неща ще бъдат казани, но със сигурност никой няма да се сети за най-страшната и разрушителна корупция – тази в социалната сфера. От далечната 2018 г. БЪЛГАРСКА ЛЕГИЯ АНТИМАФИЯ подкрепя майките на деца с увреждания и е с тях във всички протести, борби и предложения за закони и законови промени. Наложи се да видим много и да навлезем в сфери, за които не сме допускали, че може корупцията да е навлязла толкова дълбоко, а моралът да е слязъл толкова ниско. А ние сме видели много през годините на съществуването си като организация!

Има неща, които просто не се правят. Може да крадеш от семейството си. Може да излъжеш шефа, системата, дори приятел понякога – не че е редно, но се случва. Има една граница обаче, която не се прекрачва. НЕ крадеш от гладния. НЕ крадеш от болния. НЕ крадеш от човек в беда. НЕ посягаш на трохите, които държат някого жив.

Колкото и да не ви се вярва, точно това се случва в нашата социална система. Някой е преценил, че помощта за дете с увреждане, за възрастен самотник или за изоставено бебе може да бъде бизнес. Че болката на хората е възможност за печалба. И го правят с усмивка, с печат, с подпис, с измислени правила и процедури. Ден след ден, година след година, а онези, за които УЖ са създадени всички услуги и помощи – чакат, страдат, оцеляват на ръба. Накрая… накрая много често се предават. Това не е просто корупция. Това е предателство към човешкото. Грозно, подло и непростимо.

Много често, когато чуем думата „корупция“, си представяме някой министър с куфарче или шеф на агенция, който угажда на приятели с обществени поръчки. Истината обаче е твърде различна. Корупцията не е само там и не е само по високите етажи. Тя пълзи навсякъде – тиха, невидима и много по-страшна е тя в сферите, в които се предполага, че хората получават помощ. Сфери и институции, създадени да бъдат в помощ на хората, като социалната сфера, се превръщат в арена на най-грозни корупционни практики.

Какво се случва, когато съдбата на човека зависи от един подпис и печат? В социалните услуги често един подпис може да реши всичко – дали едно дете ще остане в семейството, или ще бъде настанено в център или приемно семейство; дали човек с увреждане ще получи личен асистент, или ще остане изолиран вкъщи; дали възрастен ще получи грижа, или ще бъде „избутан“ в институция. Именно този човешки фактор – субективната преценка – се оказва най-слабото място, където корупцията пуска корени.

През годините видяхме много и пуснахме доста сигнали. Успяхме да разберем къде е най-уязвима системата. Оценките и експертизите се оказват едни от най-често атакуваните от корупционни практики. Част от тях се възлагат на външни доставчици, включително НПО-та и частни фирми. ЗСУ (Закон за социалните услуги) им даде приоритетна роля в тези дейности, което беше голяма и непростима грешка. Именно тази законно обоснована възможност отвори най-широките врати пред корупционните практики. Там често се работи с „удобни“ заключения – ту в полза на по-големи и дълговременни бюджети и плащания, ту за да се прикрият реални нужди. В един случай диагнозата се раздува, за да се отпуснат средства, в друг се омаловажава, за да се спестят пари. По отношение на личната помощ и социалните услуги се наблюдават случаи, когато за асистенти се назначават на хартия близки хора, които реално не работят, но получават заплати. Или пък помощта се дава на тези, които имат връзки, а не на тези, които наистина имат нужда.

А сега за обществените поръчки – венецът на корупцията във всички области на обществения живот. В социалната сфера обществени поръчки има в кетъринга за институции, за ремонти, транспорт, медицински консумативи – всичко това е златна мина за корупционни практики. Конкурсите и договорите често са с предварително определени победители, а услугата е с минимално вложение на средства и труд и затова е нискокачествена.

Особено болезнена и разрушаваща животи е корупцията при отнемане на деца и настаняването им в ЦНСТ и приемни семейства. Когато социалната система решава съдби без реален контрол, се отваря врата за злоупотреби – от търговия с деца до натиск върху уязвими родители. Принципно част от доставчиците на социални услуги имат интерес децата да останат по-дълго в центрове и приемни семейства, защото всяко дете е бюджет и пари. Особено желани са децата с увреждания, тъй като за тях и плащанията са по-големи. Съвсем друг е въпросът за възможностите и знанията за обгрижване на дете с тежко увреждане. Особено когато в приемното семейство си вземат повече от едно дете с увреждане плюс други няколко деца. Нормално получените средства са добри, но възможност за адекватна грижа и рехабилитация не може да има.

Кой печели и кой губи? Печелят фирмите с договори, частните доставчици на социални услуги, хората, които знаят на кого да позвънят и на кого да направят „подарък“, и ръководните органи и хора в социалната сфера. Последните затварят широко своите очи за всичко, което се случва, макар че го знаят. Губят всички останали – най-вече тези, заради които изобщо съществува социалната система. Хората с увреждания, бедните възрастни, самотните майки. Тези, които най-много се нуждаят от подкрепа. Губим и ние като общество. Когато виждаме, че корупцията се шири дори и в социалната сфера, започваме да не вярваме на нищо. А това е най-тежката щета – загубата на доверие и надежда.

Още една и вероятно най-болната тема в социалната сфера е осиновяването и най-вече международните осиновявания. На теория това е процес, при който дете намира дом и семейство. На практика обаче, в някои случаи, това е система, в която съдбите на най-уязвимите могат да се превърнат в „услуга с цена“. Нароиха се многобройни НПО-та и други организации, които под прикритието на благородни цели започнаха да действат, меко казано, като ОПГ (организирана престъпна група) за отнемане и трафик на деца. България е страна, от която ежегодно се осиновяват деца в чужбина. Това само по себе си не е лошо, но зад процедурата често стоят лицензирани организации, които действат като посредници и получават сериозни суми от осиновителите. Това създава много сериозен конфликт на интереси – колкото повече налични деца, толкова повече доходи. Натискът е ясен. Има сигнали, че понякога деца се обявяват за осиновяеми, без реално да е направено всичко възможно за тяхната реинтеграция в биологичното семейство. Родителите в чужбина често получават информацията, която и както им се поднесе. В България пък достъпът до информация за това какво се случва с децата след осиновяване в чужбина е минимален и по-точно почти никакъв. Липсата на прозрачност и информация отваря вратите на много злоупотреби.

От друга страна, забавените или „забързаните“ процедури при вътрешните осиновявания винаги си имат своя причина. Вътрешните осиновявания често се бавят с години, но понякога, когато става дума за определени семейства, всичко минава светкавично. И пак стигаме до познатия модел – не какво, а КОЙ стои зад заявлението за осиновяване.

Включването на неправителствени организации с лиценз в процеса на осиновяванията е нож с две остриета. Някои работят съвестно, но други не. Тук говорим за такси, за услуги, за преводи, за психолози и все на частен принцип. Семенцето на корупционните практики е отговорът на въпроса – кой следи колко струва едно осиновяване и кой каква част получава?

Децата не са статистика, не са и пазар. Най-страшното е, че когато корупцията се вплете в системата на осиновяванията, детето спира да бъде личност и става стока. Това е недопустимо!

Накрая заключението е ясно – социалната сфера не бива да бъде бизнес, нито територия на модела „наш човек“ и системата „да си вземем каквото можем“. За това, освен състоянието на обществения морал и етика, особено голямо значение имат недомислените закони, които дават възможности и насърчават корупционните практики, но това вече е друга и много обширна тема. Тя предстои.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК