5 април 2025 г., събота, студиото на „Беновска пита“ по YouTube, Радио К2 и Канал 3. Една дата, едно предаване, но три политически фронта. В центъра на разговора – Илиана Беновска, с нейния подпис в българската публицистика: откровеното питане и държането на политици под прожекторите на конкретиката.

Този път на прицел: Манол Генов, министър на околната среда и водите, Павел Стоименов, лидер сред зеленчукопроизводителите и представител на „Величие“, и Ивелин Михайлов, председател на ПГ на същата партия – с отговори, които търсят действие.
Войната за водата: земеделие или енергетика?

„Къде е напояването?“ – попита Беновска. И въпросът отекна в студиото като камък в пресъхнал язовир. Генов уточни, че отговорността е в ръцете на Министерството на земеделието и че МОСВ е предприело конкретни действия: нулево водоподаване от язовир „Белмекен“ към енергетиката, намалено водоподаване от „Батак“ и отказ за увеличаване на водочерпене от „Горни Дъбник“. С една дума: „спасяваме водата за земята, не за тока“.

Но Павел Стоименов внесе друга гледна точка: производителите предлагат 2 млн. декара нови площи за напояване без държавен разход, само с уведомителен режим и авансови такси от фермерите. Държавата – само да не пречи. „Напоителни системи“ били разграбени, време било за самопомощ. Генов обеща преговори и преглед на нормативната уредба.

Сметищата: национален геноцид или административен гаф?

Няма по-тежка тема за новия век от замърсяването и отровата под краката ни, гласи тезата на Ивелин Михайлов. В предаването той разгроми подхода на държавата към нерегламентираните сметища: „не закон, а системата трябва да се промени“. Каза го ясно – „ако полицията не арестува престъпниците, защото са „наши хора“, кой ще им сложи спирачка?“.

Според него Росен Желязков и Манол Генов са пешки в една по-голяма игра, дирижирана от тандема „Пеевски – Борисов“. „Реалният контрол е в сенките“, заяви Михайлов. И подкрепи думите с данни: МОСВ говори за 3000 сметища, „Величие“ праща 800 сигнала за седмица, които не се появяват никъде. Двойният аршин – зависим от партийната принадлежност на кметовете.

Паралелната политика и историческата битка

Михайлов влезе в откровено поле – за персоналните атаки срещу него, Исторически парк, натиска върху „Величие“. Нарече се „неудобен“ за системата, „произведен от нейната неправда“. Предупреди: ще преведе филма си за сметищата на 7 езика и ще го прати до всички посланици. Призова за „оставка на правителството“, наричайки го „покварено и некадърно“.

Остро критикува либералната фасада на Делян Пеевски: „Най-опасният човек не е този, който вика, а този, който си мълчи и дърпа конците“. Направи аналогии с филми, митология и морална философия. В отговор, Беновска – твърда, но честна: „Не забравяй, народът обича хормоналната бира и гръцкото море“.

Заключение: Битка не само за власт, а за истина

Предаването „Беновска пита“ за пореден път демонстрира как една журналистка може да бъде не просто коректив, а медиен трибун. Когато водещата държи на фактите, а гостите не се страхуват от тежки думи, се ражда политическата публицистика, която не пита: „Кого ще обидим?“, а „Какво ще спасим?“.

И ако има нещо, което остана след този двучасов ефир – то е усещането, че битката тепърва започва. За водата, за почвата, за децата, за паметта. И за онова, което може би най-много липсва в българската политика: съвест.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК