Вместо да прекарват дните си в болнична обстановка, хората с деменция могат да пазаруват, да се разхождат, да посещават ресторант и да водят възможно най-нормален живот. Зад тази свобода стои екип от обучени специалисти, които се грижат за тяхната безопасност.
Представете си място, в което хора с напреднала деменция могат спокойно да излязат от дома си, да отидат до магазина, да изпият кафе или да се разходят в парка, без да бъдат лишавани от необходимите медицински грижи.
Такова място действително съществува в Нидерландия. Нарича се De Hogeweyk и се намира в град Весп, близо до Амстердам.
На пръв поглед то прилича на обикновен жилищен квартал. Има къщи, улици, градини, супермаркет, ресторант, кафене, фризьорски салон и пространства за различни занимания. Всъщност обаче това е специализирана общност, създадена за хора с тежка деменция, които се нуждаят от постоянни грижи.
Съвременният комплекс отваря врати през 2009 г., а концепцията му привлича международно внимание като алтернатива на традиционните домове за възрастни хора.
Магазин, в който покупките са част от грижата
Една от най-интересните особености на селището е неговият супермаркет.
Жителите могат да влязат, да изберат хранителни продукти и да участват в пазаруването, както са правили през голяма част от живота си.
Магазинът не е просто декор. В него има истински стоки, които се използват за приготвянето на храната в домовете. За жителите обаче процесът е улеснен – обикновено не се налага да боравят с пари при всяка покупка.
Служителите са обучени да общуват с хора с когнитивни затруднения. Ако някой се обърка, забрави какво търси или не успее да намери пътя обратно, персоналът може спокойно да му помогне.
Целта не е хората да бъдат заблуждавани, а да запазят възможно най-много от познатите си ежедневни навици и усещането, че имат избор.
Специалистите са част от ежедневието
Зад привидно обикновения живот стои добре организирана система за грижи.
В De Hogeweyk работят медицински сестри, лекари, психолози, физиотерапевти, социални специалисти и други обучени служители.
За разлика от традиционната болнична среда, персоналът често носи обикновени дрехи вместо медицински униформи. Така обстановката прилича повече на дом, отколкото на лечебно заведение.
Грижите са осигурени денонощно. Жителите могат да се движат свободно в рамките на обезопасения комплекс, да общуват помежду си и да участват в ежедневни дейности според възможностите си.
Това позволява на хората с деменция да получават необходимата подкрепа, без целият им живот да бъде организиран около болнични процедури.
Домове, съобразени с навиците на хората
В селището обитателите живеят в малки домакинства, а не в големи болнични отделения.
Обстановката, храненето, музиката и ежедневните занимания са съобразени с познатия начин на живот и предпочитанията на жителите.
Те могат да помагат при приготвянето на храна, да подреждат масата, да се грижат за растения или просто да прекарват време заедно.
Основната идея е, че диагнозата не трябва автоматично да лишава човека от неговата индивидуалност, социални контакти и възможност за участие в ежедневния живот.
Модел, който променя представите за грижата
De Hogeweyk привлича интереса на специалисти и организации от различни държави, които търсят по-човешки подход към грижата за хора с деменция.
Моделът обаче има и своите предизвикателства. Необходими са подходяща инфраструктура, добре обучен персонал и значителни финансови ресурси. Поставят се и въпроси доколко животът в защитена общност може да замени участието в по-широкото общество.
Подходът не лекува деменцията и не премахва необходимостта от медицинска помощ. Неговата цел е да съчетае безопасността с повече самостоятелност и достойнство.
Историята на това необичайно нидерландско селище поставя важен въпрос: можем ли да организираме грижата за хората с деменция така, че да запазим не само тяхната безопасност, но и усещането им за нормален живот?
Дори когато паметта постепенно изчезва, потребността от човешко отношение, близост и достойнство остава.
Източници: Dementia Village Associates – De Hogeweyk; ACCESS Health International; The New York Times (чрез eKathimerini).
Коментари
Статията има 0 коментара