Докато в съседна Турция богатият улов на паламуд позволява тонове прясна риба да бъдат раздавани безплатно на гражданите, във Варна рибарите протестират, за да запазят достъпа до лодкостоянките, които използват от десетилетия.

Две различни истории от бреговете на едно и също море, които поставят въпроса за бъдещето на рибарския поминък в България.

В Истанбул раздават по 3 килограма риба на човек

Невиждан от поне 30 години богат улов на паламуд в Черно море доведе до значителен спад на цените на рибните пазари в Турция. Изобилието е толкова голямо, че местни предприемачи започнаха да раздават прясна риба безплатно.

Според информация на bTV Новините, позоваваща се на турската агенция Иха, в истанбулския квартал Бейликдюзю в продължение на два дни са били раздадени тонове паламуд.

Инициативата е организирана от предприемача Кенан Балджъ, собственик на рибния пазар и основател на Музея на морските видове в града.

Всеки посетител е можел да получи по три килограма прясна риба, като приоритет е бил даден на пенсионери, хора с увреждания, ветерани и семейства на загинали.

По информация на Българското национално радио необичайно богатият улов е довел до по-ниски цени за потребителите.

А във Варна рибарите се борят да запазят лодкостоянките си

Докато от турската страна на Черно море новината е за изобилие от риба, на българския бряг рибарите са изправени пред съвсем различни проблеми.

На 6 ноември във Варна рибари, собственици на малки плавателни съдове и представители на морските спортове излязоха на протест в защита на лодкостоянка „Черно море“ край Варненското езеро.

Протестът под надслов „Свобода за морето!“ беше организиран от Черноморския алианс, обединяващ рибарски сдружения, спортни клубове и граждани.

Основното искане на протестиращите е запазване на достъпа до морето и възможността да продължат своята дейност.

Много от рибарите използват лодкостоянката от десетилетия. За тях това не е просто място за съхранение на лодки, а необходима част от ежедневната им работа и поминък.

Същевременно проблемите с лодкостоянките във Варна не се ограничават само до един терен. Рибарските общности от години настояват за регламентирани места, на които да държат плавателните си съдове и да упражняват професията си.

Планираното за 6 ноември изземване на лодкостоянка „Черно море“ не се състоя.

Едно Черно море, две различни реалности

Разбира се, ситуацията в Истанбул и тази във Варна не са напълно съпоставими.

В Турция става дума за изключително богат улов и благотворителна инициатива, организирана от частен предприемач. Във Варна проблемът е свързан с правния статут на държавни терени и условията за тяхното използване.

Но паралелът поставя един важен въпрос.

Защо в морската столица на България рибарите все още трябва да протестират, за да получат трайно решение за местата, от които упражняват своя поминък?

Риболовът не е само професия. Той е част от историята, традициите и икономиката на крайбрежните общности. Без подходяща инфраструктура и сигурен достъп до морето съществуването на тези общности става все по-трудно.

Докато в Истанбул гражданите получават безплатна риба благодарение на богатия улов, във Варна рибарите настояват за условия, които да им позволят да продължат да работят.

Едно и също море. От едната страна раздават риба безплатно, а от другата рибарите се борят за достъп до брега.