Какво свързва бивш министър-председател на Сърбия, компании на Британските Вирджински острови, милиони евро и мащабния проект за ветрогенератори във Ветрино и Вълчи дол?

На пръв поглед - нищо. Но международно журналистическо разследване и публични фирмени документи разкриват връзки, които заслужават вниманието на българското общество.

Историята започва не в България, а в Сърбия.

Какво разкриват международните журналисти?

През 2018 г. разследващата платформа The Black Sea публикува материал със заглавие „Who Taxes the Wind?“ („Кой облага вятъра?“), базиран на разследване на хърватското издание Nacional и документи на международната мрежа EIC.

В центъра на публикацията стои компанията Continental Wind Partners, която развива големи проекти за вятърна енергия.

Журналистите установяват, че зад компанията стои сложна международна мрежа от дружества, регистрирани в Люксембург, Малта, Кипър, Монако и Британските Вирджински острови.

Защо това е важно?

Защото подобни структури могат да затруднят установяването на хората, които действително контролират компаниите, получават печалбите и плащат данъците.

Използването на офшорни дружества само по себе си не е незаконно. Но когато става дума за инвестиции за стотици милиони евро, общественият интерес към собствеността и финансовите потоци е огромен.

От директор на енергийна компания до премиер на Сърбия

Тук се появява името на Ана Бърнабич.

Преди да оглави сръбското правителство през 2017 г., тя е директор на Continental Wind Serbia - местното подразделение на компанията.

По същото време Continental Wind разработва огромен вятърен парк в Сърбия, известен като „Чибук“.

След влизането на Бърнабич във властта са приети регулации за стимулиране на производството на електроенергия от възобновяеми източници.

Според международното разследване тези правила създават условия проектът „Чибук“ да получи до 523 милиона евро приходи за 12 години по договор за изкупуване на електроенергия.

Бърнабич категорично отрича да е участвала в изготвянето на законодателството за възобновяемите енергийни източници или в създаването на офшорните структури.

Но историята не приключва тук.

Печалба от 2,6 милиона евро - данъци само 6420 евро

Една от най-любопитните констатации на разследващите журналисти е свързана с люксембургската компания Postscriptum Ventures.

Според финансовите ѝ отчети през 2016 г. тя реализира печалба от приблизително 2,6 милиона евро.

А платените данъци в Люксембург?

Едва 6420 евро - около 0,24% от отчетената печалба.

Журналистите проследяват собствеността на дружеството до компании, регистрирани в различни държави, включително такива с благоприятни данъчни режими.

И тук се появява българската следа!

Сред инвеститорите, посочени в разследването, са двама българи.

Единият е Евгений Ангелов - бивш заместник-министър на икономиката и бивш икономически съветник на българския президент. Другият е Димитър Енчев.

Според разследването през 2015 г. двамата са свързани с дялове от по 9,5% в Postscriptum Ventures чрез дружества на Британските Вирджински острови.

Енчев потвърждава пред журналистите участието на Valeo Group сред собствениците на люксембургската компания, но не потвърждава и не отрича лично да притежава това дружество.

Той заявява също, че приходите от продажбата на австралийски енергиен проект са били реинвестирани и че при бъдещо разпределение на печалба ще плати дължимите данъци в България.

Но какво общо има Димитър Енчев с Ветрино и Вълчи дол?

Точно тук историята се връща в България.

От международните компании до „Добротич Уинд“

Димитър Енчев е сред ръководните фигури в CWP Europe - част от международната група CWP, чиято история е свързана с проектите на Continental Wind Partners.

Същата бизнес група стои и зад инвестиционното намерение за изграждане на вятърен парк на територията на общините Ветрино и Вълчи дол.

Според публичните справки в Търговския регистър през ноември 2022 г. Димитър Енчев и Катина Йорданова са вписани като действителни собственици на „Добротич Уинд“.

През февруари 2023 г. CWP Europe притежава 70% от акциите на дружеството, а останалите 30% са на Катина Йорданова.

Така се установява пряка корпоративна връзка между международната група, разгледана в разследването от 2018 г., и инвестиционния проект в Североизточна България.

Местните жители казват „не“. Какво следва?

Проектът за ветрогенератори среща съпротивата на част от местните жители, земеделски производители и предприемачи.

През 2022 г. е организирана гражданска подписка срещу изграждането на подобни съоръжения на територията на община Ветрино.

На 8 юли 2022 г. Общинският съвет приема Решение №471, с което забранява поставянето на ветрогенератори в общината. Това решение е последвано от съдебни спорове относно неговата законосъобразност.

Но противопоставянето не остава само в рамките на общественото обсъждане.

Сред публичните противници на проекта е Ивелин Михайлов, свързан с изграждането на културно-историческия комплекс „Исторически парк“ в село Неофит Рилски.

Михайлов многократно заявява, че проектът за ветрогенератори противоречи на визията за развитие на района чрез туризъм, земеделие и местно предприемачество.

Според негови публични изявления след противопоставянето на инвестиционното намерение срещу него е упражняван натиск, а в последвалия конфликт са засегнати бизнесът и репутацията му.

Публичните атаки срещу „Исторически парк“ са свързани именно със съпротивата срещу ветропарка.

Документи за психологически профили на общински съветници

През април 2024 г. „Свободен глас“ публикува информация за документи, за които медията съобщава, че са свързани с изготвяне на психологически профили на общински съветници във Ветрино.

Целта на профилите е била да се установят личностни особености на съветниците, които биха могли да бъдат използвани за въздействие върху решенията им по проекта.

Историята не приключва тук

Международното разследване от 2018 г. показва корпоративната история на част от инвеститорите и поставя въпроси за финансовата прозрачност на техните структури.

Българските фирмени регистри показват връзката им с „Добротич Уинд“.

Общинските документи потвърждават съществуването на сериозен местен спор около проекта.

А публичните обвинения за натиск, заплахи и репутационни щети поставят допълнителни въпроси, които изискват проверка.

Една инвестиция не може да бъде оценявана единствено по размера на обещаните милиони. Важно е и как се вземат решенията, как се защитават правата на хората и дали всички участници действат при прозрачни правила.

В следващата част „Свободен глас“ ще проследи конкретните твърдения за натиск, документите за психологическите профили и публичния конфликт около „Исторически парк“.