Парламентът прие на второ четене законопроект за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), който осигурява на данъчните служители достъп до информация за ползвателите на криптоактиви. Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше гласуван със 149 гласа "за“, без "против" и 10 гласа "въздържал се".

Текстовете въвеждат в националното законодателство изисквания на европейски директиви в областта на административното сътрудничество и обмена на информация за данъчни цели. Законовите промени предвиждат данъчните служби в Европейския съюз и партньорските страни да имат възможност да обменят помежду си информация за лицата, които търгуват с криптоактиви за целите на данъчното облагане. За да отговорят на тези изисквания, компаниите за криптоактиви трябва да се регистрират и да предоставят информация в една държава членка. Законопроектът предвижда доставчици на услуги за криптоактиви, регистрирани и лицензирани у нас, да имат задължението да предоставят на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите идентификационни данни за всеки ползвател на криптоактиви, включително имена, адрес, дата и място на раждане, държавата членка или партньорската юрисдикция, на която е местно лице за данъчни цели, данъчен номер.

Да бъде разширен кръгът на лицата, които могат да извършват частна охранителна дейност, прие парламентът на първо четене. Законопроектът за промени в Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) e  внесен от Министерския съвет. С предложените промени отпада изискването трудовият договор да е „основен“ и се разширява кръгът на лицата, желаещи да работят допълнително, се посочва в мотивите на законопроекта. Управителите на търговски дружества и юридическите лица се включват към категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност. В съществуващата правна уредба по ЗЧОД възложител по договор за „лична охрана“ може да бъде само физическо лице - управител или собственик на дружеството, а с добавянето на „юридическо лице“ ще се обхванат случаи, когато дружество се явява в качеството на „възложител“ по договор за лична охрана на управител, собственик, служител или друго служебно лице, срещу което има реална заплаха, като самото охранявано физическо лице няма финансовата възможност да поеме разходите за личната си охрана, посочва вносителят.

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух с вносител Министерския съвет. „За“ бяха 146 депутати, без нито един „против“, а 18 се въздържаха. Причините, които налагат измененията в Закона за чистотата на атмосферния въздух, са обобщени в четири основни точки, посочва вносителят. Те са определяне на органите, които ще отговарят за прилагането на изискванията на новия регламент на ЕС относно веществата, които нарушават озоновия слой; отмяната на два регламента – за флуорсъдържащите парникови газове и за изменение на Директива на ЕС от 2019 г.; както и въвеждането на ефективна система за контрол и санкции при нарушения на задълженията по регламентите.