Гърция въведе нови национални ограничения за изграждането на фотоволтаични и вятърни централи, поставяйки ясни граници пред разрастването на възобновяемите енергийни източници. На 19 август 2026 г. влезе в сила новата Специална устройствена рамка за възобновяемите енергийни източници, одобрена с министерско решение от министъра на околната среда и енергетиката Ставрос Папаставру и заместник-министрите Никос Цафос и Марилена Сукули.
Целта не е спиране на зелената енергия, а въвеждане на национални правила къде и при какви условия могат да се изграждат нови мощности.
Къде Гърция поставя границата?
Новата рамка разширява зоните, в които изграждането на ВЕИ е забранено или силно ограничено.
За фотоволтаичните централи се въвеждат ограничения в защитени територии, включително зони от „Натура 2000“, гори и горски територии, влажни зони, територии с особена природна стойност, исторически места, археологически обекти и зони около източници за питейно водоснабдяване.
При вятърната енергетика също се въвеждат сериозни ограничения. Сред зоните, в които не се допуска изграждането на вятърни паркове, са Атика и метрополният район на Солун, както и територии на над 1200 метра надморска височина. Предвидени са ограничения и за определени островни, природозащитни и туристически територии.
Но една от най-съществените промени е друга.Гърция поставя национален таван върху използването на земята за нови фотоволтаични мощности – максимум 1,5% от общата площ на съответната регионална единица.
Така държавата не оставя всеки отделен проект да бъде разглеждан изолирано, а поставя въпроса колко земя общо може да бъде превърната в енергийна инфраструктура.
Защитава се и гледката
Особено интересен е подходът към културното наследство.
Новата гръцка рамка предвижда специална оценка на видимостта при изграждане на фотоволтаични съоръжения в близост до значими паметници, археологически обекти, исторически места и традиционни селища.
Така защитата вече не приключва до границата на самия паметник.
Защитава се и неговата визуална среда.
Това е важно, защото пейзажът също има икономическа стойност – особено за райони, които разчитат на туризъм, земеделие, културно наследство и качество на жизнената среда.
А какво се случва в България?
Тук сравнението неизбежно води към община Ветрино.
На територията на общините Ветрино и Вълчи дол се развива проектът „Добротич Уинд“, свързан с CWP, който предвижда изграждането на мащабен вятърен парк.
Районът е непосредствено свързан и с развитието на туризма около село Неофит Рилски и „Исторически парк“. През годините Общинският съвет във Ветрино направи опити да ограничи изграждането на ветрогенератори на територията на общината.
Проблемът се оказа институционален. Местната власт няма правомощия сама да създава национален режим за забрана на подобни съоръжения. Решение на Общинския съвет беше обявено за нищожно, а Върховният административен съд потвърди това с решение №5856 от 5 юни 2023 г.
Последва и опит за въвеждане на по-голямо минимално отстояние – 1000 вместо 500 метра. И този подход се сблъска с въпроса за компетентността на местната власт.
И точно тук се вижда съществената разлика...
Гърция създава национални правила. Българските общини остават сами
Гърция не оставя отделния кмет или общински съвет да води самостоятелна битка срещу всеки конкретен инвестиционен проект.
Държавата предварително определя къде може да има ВЕИ, къде не може и каква част от територията може да бъде заета. Това дава предвидимост и на инвеститорите, и на местните жители.
В България конфликтите често започват едва когато конкретен проект вече е стигнал до дадена община. Тогава местните жители и местната власт се опитват да намерят инструменти, с които да защитят територията си, но тези инструменти невинаги са в техните законови правомощия.
Зелената енергия не означава развитие без граници
Гръцкият пример показва, че подкрепата за възобновяемата енергия и ограниченията върху нейното разполагане не си противоречат. Една държава може едновременно да развива ВЕИ и да реши, че има места, в които природата, земята, туризмът, културното наследство и пейзажът имат по-висока стойност.
Именно това е въпросът, който България тепърва трябва да реши.
Не дали да има възобновяема енергия.
А къде, колко и на каква цена за останалата част от икономиката и територията на страната.
Гърция вече поставя тези граници на национално ниво.
В България спорът все още твърде често се води община по община и проект по проект.
А земята не е безкрайна.
Коментари
Статията има 0 коментара