Опитът за принудително и незабавно умъртвяване на близо 2000 овце във видимо перфектно здраве във Велинград стана широко обществено достояние. Животните бяха „диагностицирани“ от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) с опасната заразна болест чума по дребните преживни животни (ЧДПЖ), известна в света със съкращението PPR. Опитите на Агенцията (БАБХ) да действа бързо и непрозрачно, ведно с прилагането на институционален натиск върху семейството – собственици на стадото, както и опитите да бъдат изкушени с нарастващи суми, които стигнаха милион лева, за да се съгласят здравите им животни да бъдат незабавно умъртвени, станаха повод за разследване на процесите, които разкриват как непрозрачно се вземат драстични решения с огромни последствия за фермерите и за животновъдството у нас. Това разследване ни отведе до скандални разкрития и се оказа само началото на разплитане на сложни схеми за мащабни злоупотреби с европейски средства, в размер на десетки милиони, в продължение на години. Последствията от това са системното ликвидиране на сектор „Животновъдство“ и огромни икономически щети за България.

Срещу БАБХ бяха заведени дела и въпреки че беше призована от съда, до ден днешен от Агенцията не могат да предоставят валидни и правдоподобни документи от вземания на проби и изследвания нито в собствените им лаборатории, нито от акредитирана по международните стандарти национална лаборатория у нас, доказващи наличието на зараза от чума по ДПЖ – PPR. Вместо да аргументират решенията си с валидни документи, БАБХ в лицето на нейното ръководство, състоящо се от ветеринари, както и министърът на земеделието и храните (МЗХ) Георги Тахов избраха да всяват страх и да нагнетяват напрежение в обществото чрез телевизионни изяви по националните медии. Те от своя страна услужливо и в нарушение на журналистическите стандарти не предоставиха другата гледна точка, като станаха съучастници в прикриване на фактите и манипулиране на общественото мнение. Вместо да работят за укрепването на сектора „Животновъдство“, БАБХ и Министерството на земеделието и храните (МЗХ) подстрекават раздор между животновъдите, оправдавайки се със заплаха от санкции от ЕС. Нещо повече – ръководството на Агенцията се оплете в неистини и манипулации, като замеси името на референтната за ЕС лаборатория за изследване на чумата по ДПЖ – PPR в Монпелие, Франция.
Красноречива е липсата на категорична реакция на ветеринари и лабораторни лекари и специалисти (с единствено изключение) по станалата обществено достояние криза. Това говори за зависимости и подозрения за съучастие.

В същото време БАБХ действа отново напълно неадекватно в друг случай – в карнобатското село Сигмен, където измират овце, засегнати са и хора, но служителите на Агенцията не само не диагностицират проблем, но и съветват стопаните да се отърват от болните животни, които БАБХ намира за здрави, като ги продават свободно на пазара.
През последните месеци и дори през празничните дни служители на БАБХ с напълно неадекватни действия и БЕЗдействие са умъртвили стотици животни в Хасковско, Карнобатско, Сливенско, Ямболско, а скоро и в Кърджалийско, все така неправомерно, по спешност, без необходимите изследвания, без представяне на валидни документи и дори без елементарно обяснение на пострадалите стопани. БАБХ съзнателно подвеждат от години и институциите на Европейския съюз с цел усвояване на евросредства, докато съсипват в името на това икономическите интереси на България чрез унищожаването на цял сектор на икономиката.

Това поведение, оказва се, е трайна практика за БАБХ още от 2018 година и дори преди това, когато отново е имало огнище на чума по ДПЖ в района на Странджа и отново не са предоставили валидна документация, която да обоснове драстичните мерки по умъртвяване на животните.

След избухването на скандала във Велинград и намесата на компетентни юристи и специалисти бяха сезирани всички европейски институции, които имат отношение към болестта PPR и мерките за ограничаване на нейното разпространение, както и Европейската прокуратура заради съмнения за злоупотреби с евросредства в особено големи размери. Беше свикана и Временна комисия в Народното събрание по казуса във Велинград. Натискът от Европа предизвика паника сред ръководството на БАБХ, което се оплете в откровени лъжи, изречени многократно пред Комисията в НС. Стигна се дотам, да се съставят документи с невярно съдържание със задна дата, за да оправдаят неправомерни действия на Агенцията. Министърът на земеделието имаше наглостта да заяви пред Комисията в НС, че решението да не се умъртвяват животни във Велинград било негово лично решение, не на ветеринарите – нещо, което буди едновременно смях, омерзение и недоумение. Защото, ако има опасна заразна болест по животните, както твърдят от БАБХ, решенията за мерки срещу нея почиват на изследвания по международно утвърдени стандарти, а не на личните хрумки на някого си, пък бил той и опиянен от властта си министър.

Тези и следващите изводи са направени въз основа на документи и обществено достъпна информация, включително на изучаването на европейските регламенти и международните стандарти и практика. Чрез анализ, който не изисква чудодейни способности и е по силите на контролните органи и специалните служби у нас, можем да измерим ефекта от управленското скудоумие, както и ярко да илюстрираме мащабите на корупцията по върховете на управлението, в частност от страна на Агенцията за безопасност на храните, която контролира цялата хранителна верига.      

Благодарение на гореизложеното България се озовава в центъра на международен скандал, свързан с манипулации на данни и злоупотреби с евросредства, предвидени за компенсации на загуби, понесени от елиминиране на огнища на заразни болести по животните. Така, докато фермерите губят своите стада и своя поминък, цели райони обезлюдяват, отстъпвайки място на частни бизнес интереси, икономическите последици стават все по-тежки, а няколко избрани консултантски фирми и държавни служители присвояват пари – с милиони. Истинското определение на подобно поведение е „престъпно“.

Визуализация на ключовите проблеми при наличие на огнище от чума (PPR) при подхода на БАБХ

Настоящата визуализация илюстрира ключовите аспекти на скандала в България с чумата по дребните преживни животни, известна с международното название PPR, подчертавайки неправомерното разходване на средства, липсата на акредитирани лаборатории и институционална подкрепа, както и последиците за засегнатите фермери и селските райони. На фигура 1 може да се види отрицателното въздействие, изразено в проценти, от мерките на БАБХ по отношение на няколко категории проблеми.

Как България (чрез БАБХ и МЗХ) системно се проваля в управлението на европейските средства

Фиктивни договори за обучение на кадри и за закупуване на оборудване, надписване на несъществуващи разходи за броя евтаназирани животни, надписване на дейности по превенция и унищожаване на огнища на заразни болести по животните и т.н.

Според публично достъпни доклади на Европейската комисия за одит на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), в частност дейността на БАБХ, от 2018 до 2023 г. България е получила над 150 милиона евро от ЕС за борба с PPR и други заразни заболявания. Вместо тези средства да бъдат инвестирани в модернизиране на инфраструктурата – лаборатории и оборудване, обучение на персонал и ефективни мерки за контрол, разследването разкрива завишени разходи, липса на отчетност, разпределение на сумите между консултанти и неизплащане на суми за компенсации на животновъдите. Проблемите в управлението на средствата са дълбоки и многопластови:

Фиктивни договори за закупуване на оборудване: Сключени са договори с фирми, които на практика не са доставили необходимото оборудване за изследвания или са го предоставили на завишени цени. Разследванията показват, че част от средствата са били пренасочени към офшорни сметки или използвани за цели, които нямат връзка с борбата срещу PPR.

Липса на акредитирана лаборатория за диагностика: Въпреки че ЕС е предоставил значителни средства за изграждане на модерна лаборатория, България все още разчита на чуждестранни институции за диагностика на PPR. У нас няма национална независима акредитирана лаборатория за изследване на чумата по дребните преживни животни. Това не само увеличава разходите, но и забавя процеса по анализ на пробите, което е критично в борбата със заболяването. В конкретния случай във Велинград заболяване PPR така и не беше установено по международните стандарти.

Върнати средства към ЕС заради неспазени условия: Значителна част от средствата са били изискани обратно от Европейската комисия след открити нарушения. Това включва неправилно разходвани суми за ненужни консултации и несъответствие с предварително одобрените проекти.

Липса на прозрачност и контрол: Докладите от ОЛАФ разкриват липса на ефективен надзор върху разходването на средствата. Вътрешните механизми за отчетност са били компрометирани, като ключови документи са били унищожавани или манипулирани.

Политически натиск и конфликт на интереси: Свидетелства показват, че средства са били разпределени към компании, свързани с политически фигури, вместо към организации с доказан капацитет за справяне с кризата. На фигура 2 виждате диаграма, илюстрираща разпределението на средствата и неправомерните разходи в млн. евро.

Фермерите – жертви на корупция и хаос

Докато институциите продължават да доказват своята некомпетентност да се справят с кризата, причинена от PPR, фермерите понасят най-тежките загуби в личен план, а животновъдният сектор и икономиката ни – в национален план. Това се изразява не само в икономически, но и в социални и психологически последствия, които дългосрочно застрашават бъдещето на животновъдството в България.

Икономически загуби

Масовото умъртвяване на дребни преживни животни доведе до драстично намаляване на добитъка в засегнатите региони и загуба на поминък. В същото време просперира бизнесът на вносителите на месо и на собствениците на кланици, които традиционно са близки до властта. Основните икономически последствия включват:

Пряка загуба на доходи: Фермерите губят основния си източник на средства, тъй като животните са основен ресурс за мляко и месо. Проблемът с вълната ще разгледаме отделно!

Увеличени разходи за ветеринарни услуги: Липсата на навременна диагностика и лечение увеличава разходите за частни ветеринарни услуги, които често са непосилни за малките фермери.
Прекъсване на веригите за доставки: Загубата на продукция оказва ефект върху местните пазари и създава икономически застой в селските райони.

Липса на компенсации

Въпреки обещанията за държавна подкрепа, фермерите в голяма част от засегнатите региони не получават адекватни компенсации. Основните проблеми включват:

Бюрократични пречки: Мнозинството фермери съобщават за забавяния в обработката на документите за компенсации и изплащане само на част от компенсациите.

Недостатъчно финансиране: Дори когато компенсации се предоставят, техният размер често е символичен и не покрива реалните загуби.

Неравномерно разпределение: Случаи на фаворизиране на определени фермери за сметка на други, често поради политически натиск или лични интереси.

Социални и психологически последици

Кризата не засяга само икономиката. Социалното въздействие върху засегнатите общности е значително и включва:

Загуба на доверие в институциите: Много фермери изразяват разочарование и недоверие към държавните органи, които трябва да ги защитават.

Психологически стрес: Постоянната несигурност и страхът от нови огнища на PPR водят до високи нива на стрес и тревожност сред фермерите и техните семейства. Това убива икономическата инициатива и предопределя константен застой.

Миграция от селските райони: Много млади хора изоставят земеделието и напускат засегнатите райони, търсейки стабилност в градовете или в чужбина.

Липсата на институционална подкрепа

Основен фактор за задълбочаването на кризата е липсата на ефективна институционална подкрепа. Проблемите включват:         

Неефективна координация: Липса на синхрон между местните и националните институции за овладяване на кризата.

Затруднен достъп до информация: Фермерите често не са информирани за наличните мерки и програми за подкрепа.        

Политизация на решенията: Вместо да се вземат решения на база нуждите на фермерите, политическите интереси доминират процеса.

Фермерите остават най-уязвимата група в контекста на кризата с PPR. Без адекватна подкрепа и спешни реформи последствията ще продължат да се усещат както на локално, така и на национално ниво. Необходими са ясни и целенасочени действия за защита на фермерите, включително навременни компенсации, образователни програми и ефективна комуникация между институциите и засегнатите общности. Това означава национална политика с дългосрочна визия за развитието на сектора „Животновъдство“, който е традиционен за страната. Вместо това виждаме точене на евросредства без оглед за последствията. На фигура 3 е представена диаграма, показваща икономическите и социалните загуби, понесени от фермерите.

Международният контекст. Балканите – в епицентъра на кризата

Разпространението на PPR засегна съседни страни като Гърция и Турция. Болестта представлява сериозна заплаха за животновъдството в региона, като липсата на координирани международни усилия усложнява борбата срещу нея. Тези страни обаче разполагат с необходимите лаборатории, акредитации, оборудване и обучен персонал. Техният капацитет гарантира компетентната диагностика и овладяване на риска от разпространение на заболяването. България драстично изостава в това. Действията на отговорните органи и институции показват формално усвояване на средства и престъпна липса на конкретни мерки за диагностика, контрол и неразпространение на заболяването.

Влияние върху съседните страни: Гърция и Турция надлежно установиха и предприеха значителни мерки за справяне с PPR, включително изграждане на модерни лаборатории и разработване на национални програми за ваксинация. За разлика от тях България продължава да разчита на външни лаборатории за диагностика, липсват програми за ваксинация, което забавя процесите и ограничава ефективността на мерките в случай на установена зараза в съседна страна.

- Гърция: инвестиции в локална инфраструктура за диагностика и мониторинг.
- Турция: провеждане на мащабни кампании за ваксинация, които обхващат милиони животни.

Ограничения в България:

България не успява да използва предоставените европейски фондове за разработване на ефективна стратегия за справяне с PPR. Липсата на местни изследвания и инфраструктура затруднява интегрирането на страната в международните усилия за борба със заболяването. Това води до:

Повишен риск от повторни огнища: Липсата на бърза диагностика усложнява ограничаването на разпространението.   
Ниско доверие от международните партньори: България често е критикувана за липсата на прозрачност и ефективност.

Значението на международното сътрудничество: Ефективната борба с PPR изисква сътрудничество на регионално и международно ниво. България трябва да засили участието си в инициативи на ООН и Европейския съюз, като предостави точни данни и координира усилията си с останалите засегнати страни. Тук изрично трябва да отбележим необходимостта от подаването на достоверни данни. Липсата на адекватни мерки и забавянето в разработването на местна инфраструктура поставят България в неравностойно положение спрямо съседните страни. Необходимо е спешно увеличаване на усилията за интегриране в международните програми и засилване на координацията със съседните държави, за да се предотвратят нови огнища и да се ограничи разпространението на PPR.

 На Фигура 4 показва географска карта, илюстрираща зоните на разпространение на PPR.

Ролята на ОЛАФ и Европейската прокуратура

 Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и Европейската прокуратура играят ключова роля в разследването на злоупотребите със средства, предоставени от Европейския съюз за борба с PPR в България. Тези институции имат за цел да гарантират, че средствата се използват по предназначение и че отговорните лица за нарушенията ще бъдат изправени пред правосъдието.

Действия на ОЛАФ

ОЛАФ е започнала разследвания, които включват анализ на договорите и отчетите, свързани с изразходването на европейските средства. Основните констатации включват:
Фиктивни договори с доставчици, които не са предоставили реални услуги или оборудване. Завишени цени за закупуване на апаратура и консумативи.
Липса на прозрачност и отчетност в процеса на разходване на средствата.

Действия на Европейската прокуратура

Европейската прокуратура е поела делата, свързани с откритите от ОЛАФ злоупотреби, и е започнала да разследва конкретни лица и институции. Тези действия включват:

Привличане на ключови заподозрени за разпит.
Изискване на допълнителна документация от българските власти.
Налагане на санкции и препоръки за връщане на неправомерно изразходваните средства.

Възстановяване на средства

Една от основните цели на тези институции е възстановяването на неправомерно изразходваните средства. До момента са върнати част от предоставените суми, но продължават усилията за установяване на пълния размер на злоупотребите. Действията на ОЛАФ и Европейската прокуратура са от съществено значение за възстановяване на доверието в управлението на европейските средства. Очаква се техните разследвания да доведат до значителни реформи и да предотвратят бъдещи злоупотреби в България.

Какво трябва да се промени?

За да се справи с тази криза, България трябва незабавно да предприеме следните мерки:

1. Изграждане на лицензирана лаборатория, отговаряща на международните стандарти.

Лабораторията ще осигури бърза и точна диагностика на PPR, което е критично за овладяване на заболяването.

Необходима е значителна инвестиция в оборудване и обучение на персонал.     
2. Създаване на прозрачни механизми за управление на средствата.
Въвеждане на строги правила за отчетност и независим външен контрол.

Публичност на финансовите отчети и разпределението на средствата.
3. Засилване на международното сътрудничество с цел обмен на данни и опит.

Участие в международни програми за борба с PPR.
Споделяне на данни с партньори от Европейския съюз и други региони.
4. Подкрепа за фермерите чрез своевременни компенсации и обучения.
Осигуряване на справедливи и бързи компенсации за засегнатите фермери.

Организиране на обучения за фермерите за превенция и разпознаване на симптомите на PPR.

Край на бездействието

Скандалът с PPR в България разкрива не само административни и финансови проблеми, но и дълбока криза на доверие в институциите. Европейският съюз, ОЛАФ и прокуратурата са длъжни да наложат строги санкции, докато България трябва да направи всичко възможно, за да възстанови доверието и ефективността на своите мерки. Само чрез решителни действия и прозрачност може да бъде гарантирана сигурността на животновъдството и икономическата стабилност на засегнатите региони.

За разлика от другите страни-членки, които решават проблемите си чрез различни видове превенция, ваксинация, контрол на вноса и др., у нас БАБХ и МЗХ системно и силово унищожават животновъдството в България само за да вземат едни пари от Европа. Българската агенция за безопасност на храните се е превърнала в държава в държавата, разполага с хиляди служители, тя оперира със стотици милиони, нейните ръководни служители водят стандарт на живот, който буди съмнения за неправомерни доходи и ги отделя от действителността. Цената на подобно главозамайване е винаги пагубна. Днес не са достатъчни оставките на шефовете на Агенцията. Тя трябва да бъде разформирована, да се направи пълен одит на дейността ѝ, да бъде разследвано ръководството ѝ и шефовете на дирекции и лаборатории. Задължително е да се проследят корупционните връзки към МЗХ, Фонд „Земеделие“ и пр. Това е лесна задача за нашите специални служби и техните професионалисти. Гражданската непримиримост и активност вече е налице.

В очакване сме преди да действаме по съвест вместо тези, които са задължени по закон.