Докато обикновените хора плащат сметки и се тревожат за инфлация, шепа от най-богатите хора на планетата вече планират какво ще правят, ако светът се взриви буквално. Financial Times разказва историята на ранчо Вамани, скрито в аржентинските Анди.
Собственик е предприемачът Мартин Варсавски, чието състояние се оценява на 700 милиона долара. Заедно с петима партньори той е купил 32 хиляди хектара земя.
На терена вече има сглобяеми къщи, геодезични куполи, писта за самолети. Планът е ранчото да стане напълно самодостатъчно – слънчеви панели, собствен добитък, дори автономна интернет мрежа с изкуствен интелект, в случай че световните сървъри рухнат.
Варсавски не крие защо е избрал точно това място. Аржентина и южната част на Южна Америка са далеч от вероятни ракетни цели. Има достатъчно храна и енергия, за да преживееш дълго без външен свят.
Той не е сам. Питер Тийл, който отдавна държи земя в Нова Зеландия за същите цели, през април купи имение в Буенос Айрес и премести семейството си там за два месеца. Двамата не са се координирали. И въпреки това са стигнали до едно и също заключение – когато дойде Третата световна война, Аржентина ще е мястото, където трябва да си.
Има и политическо измерение. Варсавски активно подкрепя президента Хавиер Милей, консултира го по въпроси за привличане на чуждестранни инвеститори и вече предлага конкретна идея – “виза за спокойствие”, специален статут за хора, които искат убежище от глобални катастрофи.
Тук е моментът да си зададем въпроса, който Financial Times не задава директно.
Ако хората, които имат достъп до най-точната информация за технологични рискове, изкуствен интелект и геополитика, инвестират стотици милиони долара в лична подготовка за ядрена война – какво точно знаят те, което ние не знаем?
Може да е параноя на свръхбогати хора с прекалено много пари и прекалено малко доверие в институциите. Може да е бизнес логика – земя в Патагония е евтина, а маркетингът около “апокалиптично убежище” продава добре сред определен кръг инвеститори.
Или може би просто гледат същите новини като нас, но имат възможност да реагират по начин, който на останалите не е достъпен.
Едно е сигурно. Докато някои строят бункери, никой не строи нищо подобно у нас.
Коментари
Статията има 0 коментара