Покрай шума, който се вдигна около овцете във Велинград и Сливен, счетохме за нужно да образоваме читателите с информация относно агенцията, която решава съдбата на животните у нас. Нека тази статия бъде възприета като образователна и първа от поредицата, разкриваща практиките и методологиите, които се изпълняват от БАБХ.

„Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) е единен орган на изпълнителната власт за официален контрол на безопасността и качеството на храните и фуражите, здравеопазването на растенията и животните в Република България. Създадена през март 2011 г. по модел на EFSA, БАБХ следва европейските практики в прилагането на високи стандарти при контрола в областта на безопасността и качеството на храните, хранителните добавки и напитките, здравеопазване и хуманното отношение към животните, продуктите за растителната защита и EC продуктите за наторяване, здравето на растенията, фуражите, граничния контрол, наблюдението на икономически важните вредители по агроекологични региони и др. Експертите на БАБХ ежедневно осъществяват стриктен контрол по цялата хранителна верига – от полето и фермата до масата.“

Структура на БАБХ:

Бюджетът на БАБХ за 2024 г. при приблизително 2400 служители:

Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения – 62 683 900 лв.

Други възнаграждения и плащания за персонала – 3 215 900 лв.

Задължителни осигурителни вноски от работодателя – 20 008 200 лв.

Издръжка – 8 242 300 лв.

Платени данъци, такси и административни санкции – 600 000 лв.

Администрирани разходи, в т.ч. – 5 179 400 лв.

Издръжка, в т.ч. – 5 000 000 лв.

Разходите за персонал и издръжка са над 100 000 000 лв.

В бюджета има и перо: Програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонозите съгласно чл. 118 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
на стойност – 1 800 000 лв.

Източник: Бюджет на БАБХ bsfa.egov.bg

Това предполага, че се контролира здравето на животните, има профилактика, болестите се ликвидират и животновъдството е защитено. Скандалът с овцете в стопанството във Велинград е показателен как общественото доверие към институциите е разклатено. Защо е толкова трудно да има прозрачност от страна на БАБХ и комуникацията с населението е толкова трудна и видимо пренебрежителна?

БАБХ присъства във всяка област в нашата страна със своите областни дирекции, присъства в над 11 контролнопропускателни пункта, като най-големият и известен е ГКПП „Капитан Андреево“ на границата с Република Турция. Количеството хранителни и животински стоки, които преминават оттам на дневна база, е колосално, което обуславя наличието на лаборатория и официални контролни органи, които следят процесите.

В интернет пространството е почти заличена информацията около скандала с 30-годишното ирландско месо, което е направило околосветско пътуване, отказано е от държавата Венецуела поради съмнение за радиоактивност от чернобилския инцидент и накрая се озовава в нашата страна. Можете да си припомните скандала тук (mediapool.bg), тук (btvnovinite.bg) и тук (news.bg) и тук.

Защо се налага съществуването на БАБХ? Основната причина да има официален контрол на храните е, че се появиха в последните 30 години недобросъвестни производители на храни, които гонят основно печалба, без да се интересуват от качеството на храната. Дейността на агенцията е да следи за безопасността на храните, но ако обърнем етикетите на множеството хранителни продукти, там ще видим съставки, които не влияят добре на здравето – оцветители, ароматизанти, добавен глутен, хидрогенирани палмови мазнини, сухи млека, яйчен меланж, мононатриев глутамат, енергизиращи добавки, изосуит и още безброй закодирани съставки под трицифрен код с буквата Е отпред. Обяснението е, че те са допустими в минимални количества, но когато ежедневно ги консумираме от различни храни и нямаме добра култура на хранене, те се натрупват в организма, като човешкото тяло трудно може да ги редуцира. Това безопасно ли е? Агенцията по храните като контролиращ орган ги пуска на пазара и в производството на храни. 

Тя регулира и продуктите за растителна защита и торовете, а в пресните плодове и зеленчуци постоянно се откриват стойности над максимално допустимите пестициди, тежки метали и нитрати, които се отлагат като шлака в човешкото тяло и не излизат от него, токсични са и са канцерогенни.

Големите земеделски производители в България използват в големи количества пестициди и торове при отглеждане на растенията и тяхната защита срещу плевели и неприятели. Парите, които се харчат за опасни химични вещества в земеделието, захранват финансово техните производители, а приложението им е унищожително и за земята, и за хората. Да си зададем въпроса – нещо изкуствено може ли да е полезно?
Частни интереси ли са подсигурени с разрешаването и вноса дори на нерегламентирани препарати, застрашаващи живота на растенията, животните и хората?
Има множество естествени методи за растителна защита, или при нужда може да се ползват минимално разрешени дози щадящи биологични пестициди, но стремежът към произвеждане на по-голямо количество с цел печалба нанася непоправими последствия върху здравето на хората.

Дали опазването на здравето на крайния потребител е основен приоритет на агенцията?
Възможно ли е да се обслужват конкретни интереси по границата, конкретни производители в страната, конкретни канали за преминаване на точно определени стоки?
Действията на ръководството показват ли загриженост към населението в България?
Това са въпросите, които си задаваме и търсим прозрачни отговори.

Ако се окаже, че агенцията се използва за защита на частни интереси, а не на обществени, следва да се запитаме – кой е контролният орган, който контролира БАБХ?

Очаквайте продължение...

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК