Депутатите гласуваха рамката на държавния бюджет за 2026 г. с планираните приходи, разходи и трансфери и дефицит от 5,7 на сто. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия.  

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е в размер на 2,6 млрд. евро. Максималният размер на държавния дълг към края на тази година не може да надвишава 37,7 млрд. евро, прие парламентът.

Народните представители решиха да се изработи нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, а до тогава тя да остане на нивото от 2026 г., т.е. 620 евро. Министерският съвет по предложение на заместник-министър председателя и министър на финансите и на министъра на труда и социалната политика одобрява законопроект за промени на уредбата за определяне на минималната работна заплата за страната, като до приемането на промените минималната работна заплата се запазва на нивото, определено за 2026 г., гласят приетите разпоредби.

От 1 август 2026 г. индивидуалните основни месечни заплати на всички държавни служители по Закона за държавния служител и месечните трудови възнаграждения на заетите по Закона за съдебната власт се определят така, че същите, намалени със задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице и дължимия данък, да не са по-ниски от получаваните към 31 юли 2026 г. индивидуални основни месечни заплати, намалени с дължимия данък, предвиждат приетите текстове.

От 1 август средномесечният доход за получаване на еднократна помощ при бременност и на месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година става 466 евро. От същата дата средномесечният доход за получаване на детски надбавки в пълен размер до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст на детето, е 415 евро. Средномесечният доход за отпускане на детски надбавки в размер 80 на сто от пълния размер на помощта е 415,01 евро до 466 евро включително.

С промени в Кодекса на труда за един ден трудов стаж от 1 януари догодина ще се признава времето, през което работникът или служителят е изработил пълното законоустановено за него работно време за деня, реши окончателно парламентът. Когато се работи при непълно работно време, трудовият стаж се изчислява пропорционално на законоустановеното му работно време. Една година трудов стаж се зачита, когато са зачетени за трудов стаж 12 месеца. До 31 декември 2026 г. трудовият стаж и съответните права по Кодекса на труда се определят по досегашния ред.

Парламентът определи при ползване на данъчното облекчение за деца по Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2026 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи, да е 3067,75 евро за едно ненавършило пълнолетие дете. За две - 6135,50 евро; при три и повече ненавършили пълнолетие деца – 9203,25 евро. При ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания по този закон сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи, е 6135,50 евро.

Депутатите решиха да не се прилага автоматизмът при определяне на заплатите на военните и цивилните от системата. Те запазват основните си месечни възнаграждения, индексирани при условията и по реда на т.нар. удължителен закон до приемането на държавния бюджет за 2026 г. Същото важи и за МВР и НСО.

Бюджетните организации преустановяват планирането, разходването и трансферирането на средства от бюджетите си за организиране, провеждане и обезпечаване на празнични, развлекателни и спортни прояви за служителите си, включително коледни и новогодишни тържества и други прояви с неслужебен характер. Едноличните държавни органи, техните заместници, председателите, заместник-председателите и членовете на колегиални държавни органи, както и началниците на политическите кабинети няма да получават допълнително възнаграждение за постигнати резултати, гласуваха народните представители.

Парламентът прекрати правомощията на Пламен Тончев като председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Народното събрание прие на първо четене законопроект за допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници със 134 гласа „за“, 9 „против“ и без въздържали се. Вносители са Румяна Петрова („Прогресивна България“) и група народни представители.

Със законопроекта се предлагат две взаимосвързани промени в Закона за енергията от възобновяеми източници и в Закона за енергетиката, насочени към изпълнение на ключов етап 96 по Реформа C4.R6 „Увеличаване на електрическата енергия от възобновяеми източници“ от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), както и към намаляване на административната и регулаторната тежест при реализирането на инвестиции в енергийния сектор.