Преди окончателното му разглеждане в Народното събрание проектобюджетът на България за 2026 г. премина през обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество. В рамките на заседанието представители на правителството, синдикатите и работодателските организации дискутираха проектите на държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) и бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев определи предложения финансов пакет като бюджет, съобразен с реалните възможности на държавата. По думите му той отразява както очакваните приходи, така и необходимите разходи към настоящия момент.

Въпреки тази оценка, пълен консенсус между социалните партньори не беше постигнат. Най-широка подкрепа получи проектобюджетът на НЗОК, който беше одобрен принципно от всички организации с изключение на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). По проектите за държавния бюджет и бюджета на ДОО също останаха различия.

Управителят на НОИ Весела Караиванова посочи, че в проекта за бюджета на държавното обществено осигуряване е предвидено държавата да поеме част от осигурителната вноска на държавните служители.

От работодателските организации единствено АИКБ отказа подкрепа за всички проектобюджети. Българската стопанска камара, КРИБ и Българската търговско-промишлена палата заявиха принципна подкрепа, но поставиха условия и настояха за последващи промени.

Председателят на БСК Добри Митрев коментира, че краткият мандат на настоящото правителство не създава условия за дълбоки структурни реформи. Според него обаче в проектите са заложени мерки за ограничаване на ръста на бюджетните разходи, както и запазване на действащия данъчно-осигурителен модел. Работодателите изразиха опасения, че бюджетният дефицит продължава да се увеличава.

От своя страна президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че синдикатът принципно подкрепя бюджета, но настоява преди окончателното му приемане да бъдат представени по-подробни финансови разчети.

Основните спорни теми след заседанието остават размерът на бюджетния дефицит, темпът на нарастване на публичните разходи и необходимостта от по-ясна финансова обосновка на заложените политики. Очаква се проектобюджетите да бъдат разгледани и в Народното събрание, където предстоят окончателните дебати и евентуални промени преди приемането им.