Националният спектакъл започва с фанфари, залата е подредена за празник. Камерите светят, микрофоните са готови. Премиерът Бойко Борисов говори с плътен държавнически глас, а до него председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен кима важно и се усмихва благосклонно.

Някъде, съвсем близо до нас, едно дете седи в стаята си, гледа в пода и се моли никой да не разбере. Нито родителите. Нито съучениците. Нито съседите. Моли се онова, което се е случило, да не е било истина. Но то е. И ще остане. Защото вече е заснето.

В сърцето на Балканите, където Изтокът и Западът винаги са се преплитали, България отново се оказва на кръстопът. Войната в Украйна продължава да променя геополитическите реалности, а с тях се изостря и въпросът: ще се превърне ли страната ни в отправна точка за конфликта.

Парламентът е мястото, което в представите на много хора трябва да бъде свещен храм на демокрацията. Тук се коват законите, защитават се интересите на народа и се вземат решения за бъдещето на страната. Поне така пише в учебниците. Реалността обаче е друга.