Националният спектакъл започва с фанфари, залата е подредена за празник. Камерите светят, микрофоните са готови. Премиерът Бойко Борисов говори с плътен държавнически глас, а до него председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен кима важно и се усмихва благосклонно.
„Огромен немски инвеститор идва в България!“, „1000 нови работни места!“, „До 1 милиард евро инвестиции!“ – това са посланията, които заливат ефира.
Новината беше поднесена като национален триумф. Но когато махнем PR опаковката, истината е далеч по-прозаична – и доста по-неприятна.
Официалната версия:
„Германската компания Rheinmetall инвестира половин милиард евро в завод у нас.“
Реалността обаче е, че България взема заем от 500 млн. евро по механизма SAFE на ЕС с обявен 10-годишен гратисен период и погашение до 35 години. Средствата финансират завода върху активи на ВМЗ – Сопот. С тези пари ще се изгради нов завод към ВМЗ – Сопот. Контролният пакет е германски. Когато строежът приключи, 51% от собствеността преминава към Rheinmetall, България остава с 49%.
Реално вложеното днес: около 300 млн. евро за строеж, машини и първи заплати. Парите идват от заема, гарантиран с активите на ВМЗ. Прогнозната стойност „някога“: до 1 млрд. евро, ако има разширения, ако има достатъчно поръчки.
С други думи, германският концерн не влага нито един евроцент, но става мажоритарен собственик на завод, построен с нашия дълг. Ние осигуряваме днешните пари и риска; партньорът получава утрешния контрол.
В новините обаче това се представя като „огромна чужда инвестиция“. В действителност е заем, който България ще изплаща десетилетия.
В основата на проекта стои и друг циничен факт:
Заводът има смисъл само ако войната в Украйна (или друго военно напрежение) продължи достатъчно дълго.
Новият завод ще помогне за увеличаване на производството на боеприпаси за Украйна, тъй като търсенето на снаряди засега е високо.
Рискът е, че ако конфликтът приключи или поръчките спаднат, България може да остане с непосилен дълг и завод без достатъчно работа.
Тоест, за да си „върнем инвестицията“, трябва да се надяваме войната да трае поне десетилетие.
Политиците го нарекоха „най-голямата германска инвестиция у нас“. В действителност това е най-големият държавен заем, обявен за чужд капитал.
- Рискът е за нас.
- Контролът е за тях.
- Печалбата е частна, а дългът – обществен.
- На екрана изглежда като икономическо чудо. Но истината е, че България плаща
Самата логика на проекта стъпва върху високо и устойчиво търсене на боеприпаси. Rheinmetall публично отчита нови големи договори за 155-мм боеприпаси, а международни агенции изрично свързват разширяването на капацитета в Европа с войната в Украйна. Ако търсенето рязко спадне, рискът за неизползван капацитет и дълг остава у нас.
Контраст: как правят Полша и Чехия
Полша — държавен контрол, лицензна автономия
Варшава инвестира през държавни инструменти в PGZ, за да увеличи многократно вътрешното производство на 155-мм снаряди, като търси партньори при условия за трансфер на технологии и права за пълна локална продукция, модификация и износ. Така парите и контролът остават при държавната група, а чуждите компании доставят лиценз и технология при ясни рамки.
Чехия — разнообразяване на партньорствата, не мажоритарен контрол за чужд инвеститор.
Прага оперира чрез собствени и регионални производители (напр. Sellier & Bellot/Colt CZ) и международни споразумения, включително технологичен трансфер и съвместни инициативи за боеприпаси с Украйна. Rheinmetall присъства в Чехия, но като изпълнител по поддръжка/услуги, не като получател на мажоритарен дял в нов завод, финансиран с чешки дълг.
Изводът от сравненията: Полша и Чехия структурират проектите така, че държавният контрол, лицензите и автономията да останат национални; у нас контролният пакет отива при партньора, а държавата поема заем и строителен риск.
Докато в Сопот се обещават „1000 нови работни места“, „Терем – Хан Крум“ в Търговище протестира заради забавени заплати и предложение за свиване на работния ден до 4,5 часа. Работници излизат на пътя София–Варна, синдикати предупреждават за отлив на кадри и липса на поръчки. Това е болезнен фон на „новия индустриален старт“.
На екрана изглежда като чудо: чужд гигант „инвестира“ милиард, Европа ни „подкрепя“, идват „1000 работни места“. На практика България тегли заем и строи завод, в който мажоритарният контрол е на партньора. Междувременно собствени предприятия като „Терем – Хан Крум“ се свиват и протестират.
Това не е просто спор за реторика. Това е избор на модел:
Наш дълг + чужд контрол, или
Наш капитал/гаранции + наши лицензи/права и управленски контрол (както търсят Полша и други).
Днес сме избрали първото. Сметката ще я плащаме дълго.
Коментари
Статията има 0 коментара