Ивелин Михайлов влиза в студиото със смълчана ярост и тениска с ликовете на Пеевски и Борисов, под надписа „Мафията си има държава“. Казва, че вече не го е страх – не защото не го застрашават, а защото вече всичко е ясно. Системата е счупена, а мафията – спокойна, защото никой не вярва на нищо.

Беновска го посреща с ирония, че е станал вайръл. Михайлов отвръща, че „мразенето“ е форма на признание. Според него Борисов и Пеевски не са просто символи, а персонификация на узаконената безнаказаност. Разказва как дори мачовете на Борисов се нагласят – инструкторите по тенис били инструктирани да губят, за да изглежда премиерът победител. А народът, свикнал да гледа фарс, започнал да го приема за нормалност.

Следва личното – оръжието му, отнето през декември 2024 г. Въпреки влязло в сила съдебно решение, РПУ – Провадия, отказва да го върне. Заместник-началникът казал, че трябвало да мине месец. Михайлов показва документацията, пита защо се нарушава съдебна заповед. Според него това не е институционална грешка, а политическа поръчка – свързана с Красен Торимацов от ОДМВР – Варна, приближен на Пеевски. А докато оръжието е „на съхранение“, той се пита: „А ако убият някого с него, виновен ли ще бъда аз?“.

Беновска му дава съвет – да подаде сигнал до прокуратурата, до Европейския съд по правата на човека. Разказва и своята история – как е загубила радиочестота, въпреки че съдът ѝ я присъжда. Законите, казва тя, важат само за подчинените. Михайлов я допълва – когато обществото спре да вярва в законите, държавата умира.

Разговорът преминава към парламента – фалшив кворум, подменени гласувания, манипулации. Киселова, по думите на Михайлов, е погазила правилника. Беновска призовава да се подаде сигнал. Цончо Ганев – замесен. Сигналите до главния прокурор вече са над 200. Реакция няма.

Михайлов посочва с имена хора от подземния свят – Бенката, Дънката, Чирпанския, Чубака – които са на свобода. Обикновеният гражданин, казва той, няма шанс. Ако могат да направят това с лидер на партия, какво остава за останалите?

Държавата е счупена. Икономиката – също. Исторически парк е в блокаж. Две години без постъпления. Държавата не просто не помага – тя убива. Хората трябва да знаят, че институциите не са легитимни. И ако нещо се промени, то ще е, защото народът си го е взел обратно.

Следва коментар за ЕС. Урсула фон дер Лайен – изтритите съобщения с „Пфайзер“. Липса на отчет, липса на последици. Според Михайлов ЕС е мъртъв – и не просто като структура, а като идея. Европа е предала народите си. А България е по-зле, отколкото преди влизането си в Съюза.

Темата с КПКОНПИ е последната капка. Комисия, избрана без документи. Без доказан произход, без легитимност. Протежета на Пеевски. Послушници. Никой не знае дневния ред. Никой не чете какво гласува. Беновска настоява – ще съди парламента. Михайлов – ще изиска документите, ще поиска отговорност. Ще започне от най-ниските нива. Защото без бой тази държава няма да се оправи.

Призовава хората да не се подчиняват. Да искат легитимност. Да не приемат всяка заповед от полицията за закон. Да искат физически, психически и стрелкови изпити. Ако полицаят не е сертифициран – актът му е нищожен. Ако няма документация – няма власт.

Предаването завършва без финал, защото финалът не съществува. Не и в тази история. Беновска мълчи за миг. После казва: „Какво ще направиш, ако утре те убият?“ А Михайлов я поглежда и отговаря: „Нищо. Предупредих. Натискат спусъка с моето оръжие, но кръвта ще е по техните ръце“.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК