В емоционално наситения епизод на „Беновска пита“ от 28 юни 2025 г. Ивелин Михайлов очерта ярко противопоставяне между народа и политическата мафия. Разговорът започва с признание от водещата, че за първи път в най-новата история български политик е успял да организира хиляди сънародници от страната и чужбина в поход до сърцето на Европа – Брюксел. Михайлов разказва как протестът не е просто жест срещу еврото, а изобличение на престъпна държавна система, в която мафията контролира границата, трафика, институциите и политиката. С обрисуваната картина на „държава, в която можеш да прекараш атомна бомба, стига да си платиш“, той предупреждава, че допускането на България в еврозоната е като да вкараш рак в черния дроб на Европа.
Беновска го допълва с коментар, че Пеевски е персона нон грата не само в САЩ, но и в Турция, като го представя като символ на контрабандата и прикритата власт. Михайлов сравнява българските евроатлантици с героите от „Криворазбраната цивилизация“, сляпо възприемащи всичко западно, и остро заявява, че дори те разбират, че страната не е готова за еврото. Според него не става дума за Европа, а за това кой прибира парите – грантове за либерални НПО-та, лобизъм за три милиона долара, фалшиви фактчекъри и медии, подчинени на корпоративни и геополитически интереси. Медиите – посочва той – са обезкървени, защото, ако не се подчинят, биват унищожени. Въпросът вече не е кой на кого служи, а как цялата система е заразена – от Америка за България, през Виваком и Нова, до ББР, която е отказала лизинг на Михайлов с обвинение, че е „руска подлога“.
Темата се насочва към пълната неспособност на правителството на Росен Желязков да се справи дори с елементарни проблеми като незаконните сметища. Отговорът на министър-председателя на въпрос за екологичните задължения на България бил, че това е „философски въпрос, като доброто и злото“. Според Михайлов това е симптом за правова безпомощност и престъпна некомпетентност. Вместо реални действия, се дават пари на фирми като СГ Груп да охраняват сметища, а дребни наркомани безнаказано чупят знаци и продължават да изхвърлят отпадъци. В тази ситуация властта дори не е в състояние да наложи уважение от собствените си престъпници.
Михайлов критикува и безпрецедентната разпродажба на държавна собственост – от културни паметници във Варна до антични разкопки в София – за да се напълни бюджетът. Нещо повече, според него тези процеси са координирани не само от местната олигархия, но и от международни структури, които чрез пари, влияние и медийна власт тласкат България към колапс. Или, както обобщава той – можеш да прекараш самолетоносач с атомна бомба през страната и никой няма да забележи, защото всичко е купено и подчинено.
Беновска повдига въпроса за личната отговорност на Борисов, Пеевски и Желязков, за щетите, нанесени на нацията. Според Михайлов отговорността не може да бъде само политическа – тези хора трябва да бъдат съдени, защото продават родината и разрушават бъдещето ѝ. Грабежът не е просто криминален акт, той е национално предателство. Обвинява ПП-ДБ в това, че чрез американски средства са били изкуствено поддържани, а сега техните структури и кметове продължават същия модел на ограбване и репресия. Властта – според него – не търси нито истина, нито справедливост, а само контрол.
Беновска повдига темата дали Борисов ще използва вълната от недоволство и ще се представи за бащицата, който води народа в труден момент, играейки си на спасител. Михайлов потвърждава, че това е вероятният план – Борисов да „излезе като Гунди в последните секунди“, с подкрепата на международни фактори. Той вижда стратегическо взаимодействие между Борисов и Пеевски – театър на уж опозиции, който има за цел да поддържа пълен контрол върху властта. Според него и двамата са инструментализирани от чужди служби – Борисов от американски кръгове, Пеевски най-вероятно от британските.
В края на разговора Беновска предупреждава, че Михайлов ще бъде следващата мишена – ще се опитат да го примамят, да го купят, да го заплашат. Михайлов отвръща с усмивка, че очаква да му предложат три желания, все едно е златната рибка, но подчертава, че битката едва започва и че именно независимостта на „Величие“ плаши системата. Благодари на хората, които са се включили в похода, като заявява, че те са върнали вярата на обществото в самото себе си.
Разговорът завършва с чувство за надвиснала битка – между гражданите и мафията, между истина и манипулация, между смелост и примирение. Ивелин Михайлов не говори просто за партия или протест, а за оцеляването на нацията.
Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК
Коментари
Статията има 0 коментара