Това е не просто култово интервю на Илиана Беновска с Ивелин Михайлов – това е политическо разобличение, което ще се помни. Журналистически удар, изпълнен със силата на истина, с емоцията на народното възмущение и с дълбочината на един човек, който говори от сърце, но с точност, сякаш размахва фактура за всяко престъпление. Беновска, с нейната безкомпромисна настойчивост, с усет към момента и реплика, която реже като скалпел, не просто даде трибуна – тя създаде исторически документ. А Ивелин Михайлов не влезе в студиото като политик – той влезе като свидетел, прокурор и народен обвинител в едно.
„Правя това видео с призив за един автопоход... организиран не от партия „Величие“, а от Фондация „Родолюбци за България“ – започва той и в този първи момент чертае границата между партийното и народното, между интереса и дълга. Говори за Брюксел като за новата Шипка, за място, където ще се брани не просто левът, а достойнството на българите. И понеже Европа разбира само от своята болка, Михайлов рисува ужасяващата картина: „България може да вкара и атомна бомба в сърцето на ЕС. Оттук ще минават нелегални мигранти, наркотици, престъпници, оръжие...“ – думите му са предупреждение и прокоба.
С майсторски разказ Михайлов вкарва метафората за маркетинговия провал на Coca-Cola в Китай, за да обясни защо трябва да говорим на езика на западния избирател. Защото нашите жалби не ги трогват. Но заплахата от срив на сигурността – това ще ги разбуди. Точно както Априлското въстание е разтърсило Европа. Ето я и аналогията – в този поход българите не протестират просто заради една валута. Те отиват да изкрещят, че мафията, облечена във власт, няма място в цивилизования свят.
Ивелин Михайлов използва характерни за стила си изрази, които се забиват в съзнанието като гвоздеи: „Всеки, който се присъедини към тях, е сменил пола си – така да го кажем“; „Виждате, те са като митничари – плуват наобратно“. Но зад този хаплив, саркастичен стил прозира изключителна наблюдателност и познаване на политическата кухня.
Една от най-силните части на интервюто е темата с незаконните сметища. Беновска, със своя нюх към уязвимото, насочва прожектора, а Михайлов го взривява: над 12 000 нелегални сметища, а държавата – в ступор. Докато в Италия глобата за 200 сметища е 80 милиона евро, у нас гние в мълчание. А на въпроса дали решението е трудно, Ивелин отговаря: „Елементарно е! Просто не искат да го направят. Защото сметищата са касичка на мафията!“ И посочва виновните – поименно: Борисов, Пеевски, Костадинов.
Дори личната история в интервюто – за дядото учител в турско село и репресиите над мюсюлмани – не е сантимент. Това е историческа и морална рамка за съвременния цинизъм на ДПС, които според Михайлов „вече не бранят репресираните, а са основният агресор“.
Интервюто с Беновска не е просто телевизионен момент – то е наръчник за разобличаване на политическата мизерия. Всеки цитат е куршум в пропагандната броня, всяка фраза на Михайлов – сигнал за пробуждане. А Беновска, с уникалната си способност да остави събеседника да блести, докато умело подрежда фокуса, заслужава комплимент за професионализъм, какъвто днес рядко се среща в българската журналистика.
„Имаме два пътя – или Европа ще застане до народа в борбата срещу мафията, или Европа е мафията!“ – казва Михайлов. Това не е алтернатива – това е ултиматум. И ако някой търси дефиниция за автентично политическо слово, нека гледа Беновска и слуша Михайлов. Защото този разговор не просто казва истината – той разкъсва нейната опаковка.
Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК
Коментари
Статията има 0 коментара